Митични легенди се разказват сред народа за появата и красотата на Рилските езера в Рила планина. Те са уникален природен феномен, който всеки българин поне веднъж в живота си е видял. Изключително красиви, те будят възхита в съзнанието на хората и раждат легенди. Разказват се истории за хора и случки, предават се легенди от уста на уста, които са свързани със седемте Рилски езера.
Легенда за Св. Георги и Св. Димитър
Розата: символ на любов и елегантност
Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ – стотици години пазител на вяра, духовност, знание, чудеса…
Ето една вълнуваща легенда за възникване на Рилските езера:
Много високо в горите в планината живяла красива девойка Зорница. Тя блестяла навред с хубостта си. Носела черни, дълги, смолисти плитки, които опасвали бялото й лице като ореол. Очите й блестели ярко като две големи черни звезди. Много момци горели от любов към нея, но Зорница имала само един любим. Тя бичала силно само един – овчаря Оескус.
Обичали се двамата млади и Зорница била много щастлива от тяхната любов. Една пролет обаче, Оескус казал на красивата девойка, че иска да отиде в равнината, за да спечели повече пари. Когато се върне отттам, той обещал, че ще се оженят. Молила се Зорница на своя любим, умолявала го да остане, да не тръгва, но той бил непоколебим.
В едно ранно утро Оескус се сбогувал с красивото момиче и тръгнал на дълъг път. Зорница останала сама със своя дядо. Минавали сезоните, преминала пролетта, после лятото, сменила я есента, но младият момък Оескус не се завръщал.
Девойката не можела повече да чака, натъжена от самотата, един ден тя оставила своя дядо, напуснала родния край и тръгнала към равнината. Прекосявала тесни пътеки, спускала се по стръмни хълмове, преминавала през буйни поточета и бързала да стигне по-скоро и да види своя любим.
Най-накрая момичето стигнало равнината, където се простирали тучни поляни. Изведнъж тя доловила познатия звън на звънците на стадото на овачаря Оескус. Затичала се Зорница с надежда напред и изведнъж съзряла стадото на любимия. Той стоял подпрян на тоягата, а до него седяла млада девойка със златни коси Отримона.
Заплакала горестно Зорница, обърнала глава и побягнала обратно към планината. Изкачвала стръмни хълмове и сипеи, пресичала през пенливи реки, но все тичала и тичала нагоре, докато стигнала върха на планината. Там стояли вечните ледове. Тогава девойката притиснала тяло към планината, за да погаси жаркия огън на мъката, който бушувал в нея.
Но от болка сърцето й толкова силно горяло, че дори вечните ледове не устояли и се стопили. Потекли малки, кристални ручеи, чиято вода се събрала в бистрите езера. Това е легендата за Рилските езера.
Богинята на любовта, Афродита, която наблюдавала всичко от небето, била толкова силно трогната от голямата любов на девойката и от нейната дълбока скръб, че решила да даде отмъщение за нея.
Тя превърнала Оескус и Отримона в две реки, които текат в различни посоки и никога не се срещат. Едната на север, другата на юг.
А девойката Зорница, тя превърнала в ярка звезда, която сутрин и вечер блести на небето. Това е звездата Зорница – Вечерница.
Неделя Щонова: Яник Синер е новият крал на Мелбърн. В съзнанието ми изплува спомен….
