Днес сме свикнали да гледаме кадри от социалните мрежи, където алпинистите буквално чакат на опашка, за да си направят селфи на върха. Но преди повече от 70 години, на тази съдбоносна дата – 29 май 1953 г., нещата изглеждаха по съвсем различен начин. Тогава Покривът на света (Еверест) беше най-голямата и плашеща мистерия на планетата, а учените сериозно вярваха, че човешкият организъм просто ще колабира и не може да оцелее на такава височина.
Е, двама мъже доказват точно обратното и променят световната история завинаги.
Двама напълно различни мъже срещу планината
Успехът на тази британска експедиция всъщност се дължи на един доста странен, но перфектен тандем. Когато стъпват на върха на 29 май 1953 г., те не са просто двама алпинисти, а хора от два коренно различни свята, които се допълват идеално:
-
Едмънд Хилари: Един висок и корав пчелар от Нова Зеландия. Той притежава невероятна физическа издръжливост и луд инат, който го бута напред през ледовете, без изобщо да мисли за отказване.
-
Тенсинг Норгей: Местен шерп, израснал в самото подножие на Хималаите. За него планината е свещено място и дом. Той вече е бил на няколко крачки от върха при предишни опити и познава всеки капан на ледника.
Суровата реалност на екипировката през 1953-та
За да разберем колко чудовищно е постижението им на 29 май 1953 г., трябва да погледнем с какво са били облечени. Нямало е олекотени пухени якета, термобельо от мериносова вълна или модерни GPS системи.
Те са катерили със слоеве тежки вълнени дрехи, връхни якета от брезент и памук, които бързо са подгизвали и замръзвали, и огромни, тежки обувки. Кислородните им апарати са тежали по над 14 килограма – истински чугунени чудовища, които лесно са се повреждали от студа. Всяка глътка въздух е била буквално извоювана с кански мъки.
Какво се случва в съдбоносния ден?
Около 11:30 сутринта на 29 май 1953 г. двамата най-накрая стъпват там, където човешки крак никога преди това не е стъпвал. За разлика от днешните драми и дълги речи, тогава всичко е било доста по-просто, тихо и истинско:
-
Само 15 минути на върха: Поради критично ниските нива на кислород в бутилките, те прекарват на най-високата точка само около петнадесет минути. Оглеждат се, правят няколко исторически снимки (всъщност има снимка само на Тенсинг, защото той не е знаел как да работи с фотоапарата на Хилари, а новозеландецът просто не е имал време да го обучи) и започват бързо да слизат.
-
Малкият подарък за боговете: Шерпът Тенсинг Норгей изкопава малка дупка в снега и оставя там няколко парченца шоколад и бонбони като дар и благодарност към планината, че ги е пуснала живи. Хилари пък заравя малко разпятие, дадено му от лидера на експедицията.
-
Тайният пакт за първата крачка: Години наред след това медиите ги притискат брутално с въпроса „Кой точно стъпи първи – белият човек или шерпът?“. Двамата обаче мъжки пазят тайната и казват, че са стъпили заедно като отбор. Чак след смъртта на Тенсинг става ясно, че Хилари всъщност е водел свръзката и е направил първата крачка на самия връх.
Драмата на третия човек, когото историята забрави
Малко хора знаят, че Хилари и Тенсинг не са били първият избор на експедицията за атака на върха. Три дни по-рано, на 26 май, друга двойка алпинисти – Том Бурдилон и Чарлз Еванс, достигат само на 100 метра под върха.
Кислородните им апарати обаче отказват и те са изправени пред брутален избор: да рискуват живота си за славата или да се върнат. Те избират живота и слизат обратно, отваряйки пътя за златния шанс на Хилари и Норгей.
Защо този ден промени всичко?
Когато новината най-накрая стига до Лондон (точно в деня на коронацията на кралица Елизабет II), светът буквално полудява от радост. Датата 29 май 1953 г. доказва на човечеството, че няма невъзможни неща, стига да имаш правилния човек до себе си и достатъчно смелост. Този ден превърна Еверест от загадъчна и смъртоносна територия в най-голямата и желана мечта за поколения приключенци.
Топ 10 на най-красивите върхове в България
