4 стъпки, за да общувате с детето си, без да крещите, посочват психолози. Нека поговорим какво трябва да направите, за да спрете да крещите на детето си. Не е достатъчно да разберете, трябва да действате различно!
Вашата задача не е просто да прочетете материала, но:
Да изпълнете задачите.
Да вземете ново решение.
Следвайте го поне 3 месеца.
Как да помогнем на детето си да създаде приятелства?
Какво да направите, ако детето няма достатъчно внимание от майка си?
Новите тенденции в обзавеждането за детска стая
Как да общуваме с детето, без да крещим?
За да направите това, трябва да изпълните следните 4 точки:
Първо – да осъзнаете собствените си чувства, които ви карат да крещите. Обикновено тези чувства са гняв и страх. Гневът възниква като реакция в отговор на желанието: „Искам всичко да е по моя начин!“ Психолозите говорят в този случай за егоцентризъм, християнството – за гордост. Предлагаме съзнателно да заменим егоцентрика: „Знам по-добре какво трябва да се направи!“ към смирението: „Аз не съм Бог. Невинаги знам какво е най-добро за детето ми в момента.“
Затова, щом почувствате, че егоцентризмът и гневът ви завладяват, тогава си кажете: „Спри! Защо си помислих, че трябва да направи това?“ (Отговорът „защото така искам“ не е подходящ).
Може да сте водени и от страх. Може да се страхувате:
За здравето на детето;
За безопасността на вашите вещи;
За последствията от „неправилното” възпитание;
Какво ще си помислят другите хора за това;
Задайте си въпроса: „От какво се страхувам в момента, страхувам ли се? Какво ужасно нещо ще стане, ако това се случи? Какво ужасно нещо ще се случи, ако то направи (не направи) това?“
Страхът е ирационален и нелогичен. И дори ако в главата ви е изградена ясна логическа верига между: „Ако сега не изяде цялата чиния каша, ще се разболее и ще умре“, резултатите от работата на мозъка ви нямат нищо общо с реалността.
Чувствата не могат да бъдат „убедени“. Невъзможно е да кажете на себе си или на друг: „Не се страхувай!“ и веднага да спрете да се страхувате. Въпреки че по някаква причина родителите упорито продължават да правят това.
Майка ви все още всеки път ви казва, че трябва да се облека топло, иначе ще се разболея. Тя го казва от 40 години! Когато й обърнете внимание на това обстоятелство, тя спокойно отговаря: „И какво от това, ще говоря още 40 години, докато чуеш!“ Това е постоянство в постигането на цел! Но, за да получите нов резултат, трябва да направите нещо различно! Единственият начин да управлявате чувствата си е да ги доведете до нивото на осъзнаване и да ги обезвредите.
Вторият момент е да разберете мотивите за поведението на детето. За всяко поведение си има причина. И най-основната причина е естествената потребност от познавателна дейност. До тригодишна възраст то развива потребност от независимост. Учи се да прави всичко само! Не отнемайте тази възможност от него. Ако родителите продължат да правят за детето това, което то вече може да направи, то скоро ще спре да се стреми към независимост.
За да разберете детето, поставете се на негово място. Вижте света през неговите очи. Дори е полезно да пълзите из къщата, за да разберете как детето ви сега вижда света от височината си. Спомнете си, доколкото е възможно, как сте се чувствали и как сте се държали в подобна ситуация като дете. Спомнете си защо сте били наказвани от родителите си на тази възраст. Важно е да запомните, че детето прави най-доброто, на което е способно във всеки момент.
Трето – осъзнайте своя стереотип на действия в тази ситуация.
Човек действа по същия начин в подобни ситуации. Освен това дори в различни ситуации човек действа по един и същи начин, защото в отговор на няколко стимула той произвежда едни и същи чувства. Следователно, дори най-малкият намек за обръщане на определени събития, разчетен от вас от интонацията на гласа на детето, може да предизвика реакция на гняв. В резултат на това детето още не е казало какво иска, но във вас вече всичко кипи. 98% не са съзнателни решения, а поведенчески стереотипи.
Обичайният стереотип на реакция – детето направи или каже нещо – имате чувство в отговор – реагирате с вик – помислете какво се е случило.
- Създайте нов алгоритъм за здравословно поведение и съзнателно го прилагайте. Ново решение като алтернатива на викането:
Детето направи или каза нещо – осъзнайте чувството си – помислете как иначе бихте могли да реагирате на тази ситуация по поне 3 начина – приложете новото решение.
Успех!
