Всяка година на 5 май българската православна църква чества паметта на Света великомъченица Ирина.
На този ден празнуват всички прекрасни имена символизиращи мира. ИМЕН ДЕН празнуват всички, които носят имената и техните производни: Ирена, Иренка, Ирина, Иринка, Мирослав, Мирчо, Мирослава, Мира, Миро.
Кой ИМЕН ДЕН на 5 МАЙ?
Света великомъченица Ирина живяла през I век и преди кръщението носела името Пенелопа. Тя била дъщеря на езичника Ликиний, владетел на град Микдония (Македония или Тракия). Ликиний построил лично и само за любимата си дъщеря луксозен дворец, където тя живеела с учителката си Кария, заобиколена от връстници и слуги.
Всеки ден при Пенелопа идвал наставник на име Апелиан, който я въвеждал в учението. Апелиан бил предан християнин. За това по време на учението той говорил на девойката за Христос и я посветил в християнското учение и християнските добродетели.
Когато Пенелопа станала млада девойка, родителите й започнали да обмислят нейния брак. През този период Бог й пратил следните символи: три птици долетели до прозореца й една след друга – гълъб с маслодайна клонка, орел с венец и гарван със змия.
Учителят на Пенелопе, Апелиан, й обяснил символиката: гълъбът е символ на доброто; маслиновата клонка – благодатта на Бога, получена в кръщението; орелът – висините на духа; венец за победата над невидимия враг.
След това Пенелопа се отказва от брака си, кръщава се от ръцете на апостол Тимотей, ученик на свети апостол Павел, и е приела името Ирина.
Тя започнала да убеждава родителите си да приемат християнската вяра.
Майка й се радвала, че дъщеря й се обърнала към Христос. Бащата първоначално не пречел на дъщеря си, но след това започнал да изисква от нея да се покланя на други божества.
Когато Света великомъченица Ирина твърдо и решително отказвала това, разгневеният Ликиний заповядал да завържат собствената му дъщеря и да я хвърлят под копитата на неопитомени коне.
За негово чудо, конете останали неподвижни, само един от тях се откъснал и се втурнал към Ликиний, който захапал дясната му ръка.
Виждайки това, бащата на Светицата и много други хора, около 3000 души, повярвали в Христос.
Светата Ирина започнала да проповядва Христовото учение сред невярващите и ги насочвала към пътя на спасението. Тя живеела в дома на своя учител Апелиан. След като научил за това, Седекия, новият владетел на града, извикал Апелиан и го разпитал за Ирина.
Седекия извикал светицата при себе си и започнал да я убеждава да спре да проповядва за Христос. По негова заповед тя била хвърлена в ров, пълен със змии и влечуги. 10 дни престояла там и останала невредима, защото ангелът Господен е бдял над нея.
Седекия приписва това чудо на магия и подложил Ирина на ужасни мъчения: заповядвал да я нарежат с железен трион.
Изведнъж се надигнала буря, проблеснала ослепителна светкавица, която поразила много от мъчителите. Виждайки това, мнозина повярвали в Христос.
От родния си град Микдония светицата се преселила в град Калипол и там продължила да проповядва Христовото съзнание. Владетелят на града Вавадон подложил мъченицата на нови страдания, но като видял, че светицата остава невредима, той се вразумил и повярвал в Христос.
