Не може да се каже, че живовляка е рядък или екзотичен, среща се буквално под път и над път. Непретенциозното растение обаче е богато на множество полезни вещества и се радва на стара лечебна традиция, като се прилага както външно за лечение на рани и подсилване на кожата, така и вътрешно при катари на дихателните пътища и възпалителни промени на устната кухина и гърлото.
Още в древността лечебното растение е било винаги под ръка при нараняване. Старите баби са препоръчвали сок от живовляк дори при ужилване от скорпион или ухапване от змия. Пътешествениците слагали листа от живовляк в обувките си по време на дълги преходи, за да охладят и успокоят възпалените си крака. В продължение на стотици години живовлякът бил най-важното и лесно достъпно лечебно средство при рани, възпаления и язви.
Събиране и съхранение
Не е нужно да се ходи надалече, за да бъде открито древното лечебно растение: живовлякът често расте покрай пътища, утъпкани пътеки или железопътни насипи, сухи ливади, пасища или разорани площи. Растението с ботаническо име Plantago lanceolata цъфти от май до септември, като младите листа се събират преди цъфтежа – през март-май, листата за приготвяне на чай или отвари през май-юли, а семената през есента от септември нататък.
Освен че е изключително богат на баластни вещества и фибри, теснолистният живовляк съдържа много други полезни за здравето съставки като танини, флавоноиди, силициев диоксид, витамин С. Поради тази причина оказва ефективно противовъзпалително и антибактериално действие, има антивирусен и стягащ ефект. При това действа успокоително на раздразнени лигавици, благоприятства зарастването на рани и подсилва кожата.
Важно е да се знае, че листата на растението трябва да се събрат много внимателно, тъй като при натиск, уязвените участъци се оцветяват в черно при изсушаване. Това показва загуба на една от най-важните съставки, а именно тази с антибиотично действие – аукубин, което със сигурност намалява лечебните свойства на билката. Добре е тя да се съхранява на тъмно, не твърде топло място и ако е възможно, херметично запечатана. Влагата, топлината и светлината намаляват терапевтичната й сила. За чай е за предпочитане да се използват пресни листа от растението, тъй като са с най-ефективно действие.
Живовлякът като лечебна билка и дива храна
На разположение на народната медицина са три местни вида: теснолист, среднолист и широколист живовляк, които са били използвани почти еднакво. Освен полезно, растението се счита за лечебно, тъй като наред регулиращите храносмилането фибри могло също да компенсира недостига от витамин С след дългите зимни месеци на слабо витаминозна храна.
Днес неговите терапевтични свойства са научно признати и листата му се отглеждат комерсиално, за да се използват като лекарствено средство. Тъй като в теснолистния живовляк активните съставки се комбинират по идеален начин. Успокояващите слузни вещества и противовъзпалителните флавоноиди се комбинират с антибактериалния ефект на вторичното растително вещество аукубин. Това превръща растението в едно от най-ценните фитофармакологични средства за простудни заболявания със суха, дразнеща или спазматична кашлица, както и за повърхностни дразнения на кожата. Между другото слузни вещества се съдържат в големи количества също в семената. Те набъбват в червата, отделените слузни вещества успокояват дразненето и абсорбират храносмилателните токсини.
Семената помагат за поддържане на червата здрави
Растителните фибри, съдържащи се в растението са в състояние да се свързват 50 пъти повече с водата. Това активира чревните мускули и води до бързо изпразване на червата. Но не само люспите, маслото в семената също подпомага храносмилането и има лек слабителен ефект.
Облекчение за белите дробове, гърлото и кожата
Теснолистният живовляк е една от най-ефективните лечебни билки. Отговорни за това са успокояващите дразненето слузни вещества, както противовъзпалителните и антибиотичните субстанции. Ако се приема като чай, тинктура или с мед, помага при простуда, регулира обмяната на веществата и действа диуретично. Когато се прилага под формата на мехлем или сок, успокоява кожните наранявания и възпаления.
