Ниското самочувствие идва от детството. Защо не вярваме в себе си? На всеки се е случвало да си зададе този въпрос. Психолозите напомнят, че децата са чувствителни към похвала и подкрепа от страна на възрастните. От друга страна, те могат да реагират болезнено на критики и негативни забележки. Затова не е изненада, че ниското самочувствие идва от детството. Защо не вярваме в себе си?
9 стъпки за преодоляване на ниското самочувствие
Направете го като французойка: 5 начина да повишите самочувствието си
8 начина да станете уверени в себе си и да предобиете самочувствие
В кукленския манастир „Св.Св. Козма и Дамян“ стават чудеса
Критиките на важните за детето възрастни хора оставят следа в уязвимата детска душа и се отразяват на самочувствието. Затова причините за ниското самочувствие трябва да се търсят в детството.
Именно в тогава, когато сме били на 6-7 години, ние формираме възприемането и оценката на себе си като отделна малка личност. Ясно е, че основната роля в този процес играят възрастните около нас. Това не са непременно мама и татко, може също да включва чичо и леля, баби и дядовци, по-големи братя и сестри, учители, възпитатели, бавачки и близки семейни приятели.
Как възрастните формират самочувствието на детето?
Ние растем, учим за света, играем, рисуваме, пеем, танцуваме, показваме се от всички страни и виждаме как възрастните реагират на нашето поведение. Реакциите могат да бъдат директни, когато ви казват направо какво мислят за вас, или индиректни чрез мимики и жестове, т.е. – те ви показват какво мислят за вас. Не е важно как получаваме мнение за нас, важно е какво е това мнение! И вторият важен момент е как възприемаме тази информация.
Прост пример. Детето се учи да кара колело. То сяда на велосипеда, кара няколко метра, пада, става, пада отново, мнозина помнят този завладяващ процес. И наблизо един от възрастните помага или не много.
Фразите на възрастния могат да бъдат в подкрепа: „Справяш се добре, вече измина цели 5 метра без моя помощ, вярвам в теб, ти ще успееш!“
Но тъй като се интересувате от въпроса за самочувствието, най-вероятно то не е адекватно за вас, а подценявано и по-често сте чували следните фрази в детството: „Пак падна! Боже, помогни ми, вече 100 пъти ти обясних как се прави, не разбираш ли? Такъв скъп и страхотен велосипед, а си го одраскал от всички страни! Никой не ме е учил като дете, седнах и си карах сам! С теб съм зает половин ден и без резултат!! Писна ми от това! Да се прибираме! Ти си безнадежден! Никога няма да научиш нищо!“.
Всички тези думи могат да бъдат придружени от крясъци, недоволство, усмивка и други мимики и жестове, които да ви дадат да разберете, че възрастният е уморен от вас и не е доволен от постигнатото.
Какво мисли детето за себе си в този момент?
- Аз съм нищожество.
- Аз съм тъпа.
- Никога няма да успея.
- Мама/татко не ме обича.
- Аз съм лош.
Тези мисли се отлагат в главата на детето и то започва да вярва в тях. Колкото по-често едно дете чува подобни изказвания по негов адрес, толкова по-силно става неговото негативно мнение за себе си, как се оценява. Така се ражда ниското самочувствие.
И вече, като възрастен, то продължава да вярва в твърденията: „Аз съм лош. Нищо не мога да направя. Никой не ме обича.“
Ниското самочувствие не идва от един такъв епизод, това е постепенен процес. Ето защо, за да повдигнете и повишите самочувствието си до адекватно ниво, ще трябва да преминете през друг процес – психотерапия.
Ако страдате от ниско самочувствие, консултирайте се с психолог! Заедно със специалист ще ви бъде по-лесно да погледнете в детството и да си спомните неприятните преживявания, както и да ги преработите на емоционално ниво, за да приемете себе си в крайна сметка такъв, какъвто сте.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
