„За мъжете изневярата е просто „глупава грешка“. За жените е духовно убийство на онези, които ги обичат и подкрепят като майки и съпруги.“
Паулу Коелю
Любовта е единството чувство, което е способно да те направи безрезервно щастлив, а в следващия момент ужасно тъжен. Чувство, което в един момент те кара да се чувстваш истински жив, а в следващия като ходещ труп. Любовта е красива. Тя ни дава много. Щастие. Мечти. Радост. Усмивки. Надежда. За живот. За теб. За мен. За нас. Но любовта и отнема много.
Същите тези неща, които ни ги дава, тя ни ги отнема най-безсърдечно, когато реши да си отиде. Без дори да предупреди за това. Неочаквано. Спонтанно. Несправедливо. А неочакваните раздели са ужасно, убийствено тъжни. Болезнени. Буца засяда в гърлото ти. Пеперудите спират да пърхат, защото са умрели. Убити. От човека, когото си обичала. И човека, който те е предал.
Изневярата е онази кучка, която съсипва животи и връзки. Изневярата нанася щети, а понякога и цял живот не стига, за да се отърсим от нея завинаги. Винаги остава едно мъчително съмнение във всяка следваща връзка, любов, партньор. В мислите ежедневно се върти въпросът „Ами ако и той ме предаде“. Знаете ли, че изневярата е предателство, но не само към партньора, но и към теб самия.
Предаваш избора си, предаваш връзката си, уважението. И не на последно място – предаваш човека, който те обича най-много. Въпросът не е в това да изневериш, а дали си струва да изневериш. Когато предаваш добрата и отдадена на теб жена, ти не печелиш. А губиш. Нея. И възможността да бъдеш обичан, подкрепян и щастлив.
Чувствата не са константни. С времето понякога се случва да си отидат. Понякога неочаквано. Понякога вследствие на куп причини, всекиму различни. Не може да се сърдим, че някой вече е спрял да ни обича. Дори и ние да продължаваме да го правим. Но това, което трябва да остане, когато любовта си отиде, е уважението.
Уважението към отсрещния партньор, с който си създал толкова спомени. С който си изживял и прекрасни и лоши моменти, но винаги е бил до теб. Винаги е държал здраво ръката ти. Жената, която обича истински е благословията, която Бог праща. Но малцина са тези, които умеят да ценят. Нея. Любовта ѝ. Предаността ѝ. Жената е онова красиво цвете, за което трябва мъжът да се грижи. Така е отредено, откакто свят светува.
Истинските мъже не изневеряват! Те казват, че не те обичат повече и си тръгват. Болезнено, но за предпочитане. Постъпка, която спасява душата на жената от болката, която ще изпита, когато научи за причиненото от този мъж. Този мъж, когото тя обичаше с цялото си сърце. Този мъж, на когото подари живота си и себе си.
Никоя жена не заслужава да заспива и да се събужда с мисълта, че не е била достатъчно добра за теб. Тази мисъл, която бавно убива. Мисъл, която кара сърцето да се пръска на хиляди малки парченца. А колкото по-малки са парченцата, толкова по-трудно за поправяне е сърчицето. Сърчице, което трудно ще заобича отново.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2022 Happy Woman BG
