Усмивката прекрасна… нежен смях
Усмивката прекрасна… нежен смях.
Красива непозната…мисли, страх.
И търсиш пак мечтата…дали е грях?
И зара на съдбата хвърляш сам.
Усмихваш се и питаш…няма как.
Стените да събориш, искаш сам.
И тихичко ще чакаш…за малко редове.
За споделени мисли…нещо те зове.
Дали ще го поиска…и колко ще боли.
И спомените стискаш за стари грехове.
Усмихнат пак я питаш…хей как си ти.
Не смееш да попиташ…ще пием ли кафе?
Ивайло Петков
17.11.2021
Част от стиховете в сборника „Отвътре“ на Ивайло Петков.
Стиховете се публикуват за първи път тук в HappyWoman.bg
Всеки ден по един подарък за вас
