Животът е труден. Животът понякога ни изпраща изпитания, които си мислим, че не може да преодолеем. Изпитания, които ни разбиват на малки парченца и оставят след себе си една голяма празнота. Понякога тези изпитания не идват като последователни събития или случки, а като хора. Хора, които се преструват за наши приятели и хора, които добре играят своите роли. Те играят по начин, по който успяват да заблудят дори и най-мъдрия човек.
И лесно попадаме в капана им, особено ако сме жадни за любов. Още повече, когато те ни казват това, което ние искаме да чуем. И обещават, че ще ни дадат нещото, от което имаме най-голяма нужда. Но когато разкрият истинската си същност, разочарованието може да ни убие.
Защо e добре да рекламирате в онлайн списание www.happywoman.bg
Възможно е с години да се обвиняваме за това, че сме ги допуснали толкова близо нас, за да ни наранят. Че сме си позволили да се разкрием пред тях и да покажем уязвимост. А те просто са играли. Но нямаме вина, че са добри актьори, нито пък, че ние сме жадни за любов. Кажете ми кой нормален човек не мечтае да обича, но и да бъде обичан в същото време? Любовта, която дава, да се връща обратно при него?
Истината е, че всеки ще бъде наранен от някой друг, както и ние самите ще нараним част от хората, които ще срещнем. Но дали наистина тези хора нараняват нас или по-скоро ни боли от нашите собствени очаквания спрямо тях? Независимо от това колко ще те наранят, трябва да се научиш да се изправяш всеки път, когато падаш.
Нормално е да падаш. Нормално е да се проваляш. Нормално е да се чувстваш понякога така, сякаш си на ръба на нервна криза. Като експлозия, която всеки момент ще се взриви. Няма вечно щастливи и усмихнати хора. Забрави за съвършения живот, той е илюзия.
В една връзка няма място за лъжи и тайни! Имате нужда от честност, доверие и любов
Животът е истинско вълшебство, до което се докосваме всеки ден
Чувствата и емоциите, които крием дълбоко в себе си и не ги споделяме с околните, рано или късно излизат от нас. Хората сме дъга от емоции, спомени, чувства. И независимо колко различни сме спрямо физическите ни характеристики, истината е, че всички ние си приличаме толкова много.
Копнеем за любовта, щастието и красивия живот. Искаме да бъдем щастливи и да живеем спокойно. Но не осъзнаваме, че ние самите сме отговорни за това. Не бива да очакваме прекалено много от другите, защото в крайна сметка никой не ни е длъжен, както и ние не сме длъжни на никого. Трябва да се научим да обичаме себе си и да разчитаме само и единствено на нас самите.
Вярата в Бог е тази, която ни крепи и която ни дава сили да продължим да живеем, когато ни се умира. Когато ужасно ни боли и когато душата ни скърби. За обстоятелства, отминали моменти, хора. Чувствителността, която притежаваме е тази, която ни прави по-силни. А надеждата, че някога ще срещнем Любовта и копнежът по нея, доказват, че ние сме хора.
Бъдете малко по-мили с другите. Не знаете през какво преминава човекът срещу вас. Бъдете по-мили и със себе си. Захвърлете стремежът за перфекционизъм, който води до ужасно разочарование и ви кара да се чувствате винаги неудовлетворени и непълноценни.
Бог има план за теб. Просто повярвай
Съвършенството е илюзия. Отпусни се. Красива си и така с всичките си недостатъци. Плакала си? Нормално е да плачеш, когато обичаш. Допуснала си грешка? О, мила, кажи ми кой не е? Грешките са неизменна и важна част от нашето израстване. Била си отхвърлена? Понякога не ни е писано да бъдем с хората, с които искаме. И не може да направим нищо друго, освен да приемем този факт и да продължим напред.
Болката и обидата все някога ще си отидат от нас. Може би част от тях ще останат дълбоко в сърцата ни и ще ни напомнят от време на време за огорчението от несподелената любов, но пък… това е Животът. И понякога просто трябва да се примирим. За несподелената любов. За проваления изпит. И за неуспешните опити. Защото не е важно колко пъти падаш, а дали се изправяш всеки път след това. Защото така се става силен човек.
А ти си силна. И можеща. И красива. И трябва да живееш. Напук на всичко. Напук на всеки. Заради теб самата. Животът е безценен дар от Бог. И е истинска привилегия, че си жива. Помни това. И си спомняй за това всеки път, когато ти се умира. Всеки път, когато боли. Защото ти си силна и може да преодолееш всичко. Просто вярвай. Силно. В Бог. И в себе си.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Жената, която обича истински е благословията, от която всеки мъж се нуждае
Когато жената е влюбена вижда и най-големия негодник като Мистър Съвършен
