На 25 март, всяка календарна година, Православната църква чества празникът Благовещение или известен още под името Благовец. Това е един от 12-те основни празници в православният християнски календар.
Кой има ИМЕН ДЕН на 25 МАРТ – БЛАГОВЕЩЕНИЕ или БЛАГОВЕЦ?
На този ден Имен ден празнуват, всички които носят имената и техните прозводни: Благой, Благо, Блажко, Блажо, Блаже, Блага, Благовест, Благовеста, Благородна, Евелина, Ева, Евангелина.
По стара българска традиция, този ден е свързан с гоненето на змии от къщите и дворовете. Гонят се, защото се смятат за свещени животи и ако бъдат убити, е голям грях. Рано сутринта, на Благовец, стопанката удря с твърд предмет по нещо метално и нарича: „Бягайте змии и гущери, че е Благовец“.
На трапезата задължително се слага риба, независимо, че денят съвпада с Великденския пост. Трябва да има шарена пита и лучник.
Защо празникът е наречен Благовещение или Благовец?
Празникът е наречен Благовещение (Благовец), защото арх. Гавриил (Гавраил) се явява на Дева Мария и предрича благата вест, че ще роди Божият Син – Исус Христос.
Архангелът й разкрил истината, която донесъл от Всемогъщият Бог: „Дух Свети ще спусне върху Теб и силата на Всевишния ще Те осени“.
Св. Атанасий Велики е написал, че Христос се е въплътил в утробата на Богородица, точно на 25 март, защото на този ден Бог по начало е създал човека.
Някога този ден е смятан за началото на църковната или дори на календарната година, както на Изток, така и на Запад. Вярата, че историческата дата на Възкресението Христово съвпада с 25 март довела до факта, денят да се нарича „Кириопаска“. Днес, Кириопаска се нарича съвпадението на празниците Великден и Благовещение, което се случва на няколко години.
В началото на 8-ми век Арменският автор Григор Ашаруни написал, че празникът Благовещение е установен от Св. Кирил Йерусалимски, т.е. през IV-ти век.
В края на 7-ми век в Константинопол, това е един от най-почитаните празници за времето си. Всички византийски паметници от 8-ми и следващите векове изброяват Благовещение сред най-важните празници.
На Запад информацията за празникът Благовещение датира приблизително от същото време, както и на Изток. От писанията на западните отци и писателите са останали текстове, приписвани на латинските автори от V-ти век. Блажени Августин, свети Петър Хрисолог и Лъв I Велики.
Благовещението се приемало и като Господен, и като Богородичен празник. За разлика от православната църква, където Благовещение се счита за един от най-важните празници (пълното име е Благовещение на Пресвета Богородица и Приснодева Мария), в католицизма това е второкласен празник (пълното име е Annuntiatio beatae Mariae Virginis – Благовещение на Пресвета Дева Мария).
