– Вземи една чиния и я хвърли. Счупи ли се?
– Счупи се.
– Сега се извини!
– Съжалявам.
– Чинията оправи ли се?
– Не.
– Сега разбираш ли?!?
Любовта е странна. Не, не! Хората са странни. В един миг може да ти се кълнят в любов, а в следващия да отидат в нечии чужди прегръдки. И да те заменят безсърдечно и безсъвестно като вещ. Вещ, която им е омръзнала. И искат нова, по-добра. Но забравят, че всеки човек носи сърце. И страда, когато бива наранен. А каква по-голяма болка от това да бъдеш наранен без вина? Единственото, което си давал на човека до теб да е любов, подкрепа и уважение. Но в замяна да получиш изневяра?
Има ли по-голямо и по-болезнено предателство от изневярата? И мъжете и жените я преживяват тежко. Единственото, по което си приличат е, че и двата пола се нуждаят от време, за да забравят. И от много обич, за да простят. Първо към себе си. А след това към този, който те е предал. Но нима е възможно да обичаш човека, който ти е изневерил? Що за сърце трябва да имаш?
Причини, поради които мъжете никога не биха простили изневяра.
Счупено доверие
Счупеното не може да се поправи. Дори и да се залепи, няма да изглежда по същия начин, както преди. Както кристалната чаша, така и любовта. Доверието. Няма да е красиво. Няма да е цяло. Парченцата ще си личат. И винаги, когато погледнете към тях, ще си спомняте за момента, в който са се пръснали. И колко много ви е било нужно, за да се опитате да ги залепите. Но уви – не е същото.
Веднъж изгубено доверие, никога не ще се върне. Винаги ще остане едно малко съмнение, което ще пречи на връзката ви. Винаги ще има един неприятен спомен за тази изневяра, който ще разкъсва сърцето ти. Дори и да си простил. Дори и да си забравил. Защото трудно се преглъща подобно предателство. И много горчи.
Причинената болка
Много трябва да си непукист, за да простиш изневяра. Особено мъжете. Когато не само жената е разбила сърцето му с постъпката си, но и е наранила егото му. Гордостта му. Болката е много по-силна. Трудно се забравя подобно предателство. Независимо колко време ще мине.
Независимо дали жената се разкайва и никога не би повторила тази грешка. Болката, която е причинила на мъжа и това, което го е накарала да преживее – как се преглъща? Дори и да прости, всеки път, когато той я погледне в очите ще вижда това предателство в тях. И никога не ще бъде същото, както преди нея. Преди изневярата.
Съмнението, че отново ще го направи
Когато веднъж простиш изневяра, завинаги в теб остава съмнението, че твоята половинка отново ще го направи. И е твърде вероятно това да се повтори, защото тя знае, че веднъж като си ѝ простил, ще го правиш винаги.
Но кое е по-мъчително? Да оставиш човека, който ти е изневерил и никога да не се върнеш при него или да му простиш, но да живееш завинаги със съмнението, че отново ти изневерява? И всеки път, когато тя излиза навън с приятелки, ти винаги ще се страхуваш от това какво прави наистина и винаги ще си мислиш, че точно в този момент е с някой друг.
Изневярата те бележи завинаги. Винаги остава празнина, болка и огорчение. И никога не може напълно да простиш за нея. Съмнението, че може отново да те предаде тя ще живее в теб вечно.
Разочарование
Още една от причините, поради която мъжете не прощават изневяра е разочарование. То може би е най-страшно и безкомпромисно. Защото няма връщане назад. Веднъж разочаровал ли те е един човек, повече никога не ще върне впечатлението и уважението ти. Особено жената, която е изневерила на мъжа, който я е боготворил. Някога. А сега е разочарован толкова много от нея. И какво и да направи тя – безсмислено е. Невъзможно е да го впечатли. Нито да го накара да се върне при нея.При разочарованието не изпитват нито болка, нито гняв. А празнина, която те превръща в безразличен човек.
Защо мъжете не прощават изневяра? Тя наранява повече тяхното его или сърцето им? Има ли място гордостта в прошката? И възможно ли е да простиш непростимото? Въпроси, чиито отговори знаят само мъжете.