Даниел Ангелов, познат и още като принципния полицай Черкезов от криминалната драма „Братя“, която набра особена популярност и може да се похвали със силен зрителски интерес, е не само справедлив на екрана, но и в живота. Той има десетки роли в театъра и киното, които доказват неговия професионализъм и безспорен актьорски талант. Неговата любов към театъра се заражда още през студентските му години и с времето тя става все по-силна.
За любовта, вярата, киното и какъв е Даниел в реалния живот, извън образа на своите герои, вижте в интервюто от първо лице.
Как се зароди любовта Ви към киното и театъра?
Бях първо в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов и така се зароди интереса ми. Преди това бях музикант, свиря на барабани, танцувам, пея и просто стана случайно. Вуйчо ми ме насочи да се пробвам във ВИТИЗ и стана от първия път. Стефан Данаилов имаше една поговорка: „Който е талантлив е талантлив в поне две или три неща, а който си е дърво, си остава дърво цял живот.“
Каква е разликата между двете?
Те са като две деца, не мога да ги деля, както и музиката. Но през последните две години, особено покрай сериала и други неща, киното се превърна в по-голямата ми страст, което не значи, че съм оставил театъра. Напротив, там дори имам и повече роли и участия, но като цяло отделих повече време на киното и искам да инвестирам в тази насока, не само като актьор, но като и сценарист, режисьор, продуцент и така.
Коя е най-трудната роля, която сте имал до сега?
Ролите не се делят на лесни и на трудни. Нямам трудни роли. Имам любими такива. Черкезов е една моя много любима роля от сериалите, в които съм участвал, а в театъра, в пиесата „Хъшове“ ми е една от най-любимите роли и изобщо участието ми във всички пиеси като цяло. Но за съжаление не играем от две три години, заради пандемията.
До колко героят Ви от сериала „Братя“ си прилича с истинското ви аз?
По-скоро е 50 на 50. Тази част полицейската, справедливостта. Черкезов е много справедлив, принципен и т.н. и в това отношение си приличаме доста в живота. А в романтичната линия със сигурност този образ е доста далече от истинския ми. Не съм от този тип мъже, не съм Шекспир. Черкезов гледа леко глуповато, а при мен не е точно така. Аз съм по-близо до образа на Калин или Топалов. Нямам тази прекалена наивност, която има Черкезов. Не си губя толкова времето с жени по този начин. Гледам малко по-мъжки на нещата, така да го кажа.
С какво Димитър Черкезов допринесе на истинския Даниел?
С много неща. Направи ме популярен с една позитивна роля, която аз много харесвам. И преди това също участвах в един сериал, с който станах популярен „Ние, нашите и вашите“, но ролята ми беше доста различна. А тук, понеже е един от най-гледаните и следени сериали в момента и се радвам, че точно такъв позитивен герой играя и много ми харесва.
Има ли роля, която винаги сте мечтали да изиграете?
Определено има много роли, които искам да изиграя. Обичам роли с позиция. Има много библейски герои, които бих искал да изиграя. Най-важното за мен е ролята да има позиция, да защитава кауза, да има нещо по-голямо от просто някаква игра. И естествено ако тази позиция е свързана с личното ми верую е супер. Така че, надявам се тепърва да ми предстоят по-големи роли. Тъкмо ми тръгна в тази насока.
Кой е най-големият Ви страх в киното?
Нямам никакви страхове. Чувствам се много уютно пред камера. Нямам притеснения и се концентрирам бързо. Иначе винаги има напрежение преди камера. Всеки актьор иска да даде най-доброто и ние много бързо снимаме, защото все пак сериалите не са като игралните филми. Много често може да изпуснеш момента, който е много важен в нашата професия.
Какво е усещането да се снимаш в световни проекти, заедно с имена като Мел Гибсън, Силвестър Сталоун, Морган Фрийман и Антонио Бандерас?
С Морган Фрийман и Антонио Бандерас имах една много хубава роля, а с Мел Гибсън и останалите имах много малко. Това са шансове и благодаря на Господ, че ми ги дава и се надявам тепърва да получавам още такива. Морган Фрийман става световноизвестен след 50 години и някак си имам вярва и усещане, че тепърва искам и ще се разгърна в тази професия. Аз много обичам актьорството и много ми е на сърце.
Съществува ли истинско приятелство между актьорите, отвъд снимачната площадка?
Разбира се, защо да не съществува. Със Стойо Мирков примерно сме много близки приятели, но в сериала уж сме конкуренти. Имаме си някакви любовни триъгълници с Ива, но като цяло сме много близки приятели. Много големи приятелства се зараждат. Нашата професия е свързана с химия, с психология. Работим постоянно заедно и така че истинските приятелства безспорно ги има. Всяка професия може да зароди приятелство, но тук е много лично, защото киното и театърът са реален живот на сцена и на екрана.
В едно интервю споменахте, че обичате предизвикателните роли. Коя е най-предизвикателната такава, която сте получавали до сега?
Това е хубав въпрос. Много роли може да се нарекат предизвикателни. Имаше един сериал, в който трябваше да играя доста брутална роля, тип Иво Андонов, и героят ми трябваше да изнасили една девойка и беше доста брутално. Аз го изиграх много истински, че чак екипът настръхна. Има много различни роли, които съм играл.
В истинския живот понякога изпитвате ли нужда да играете роля или винаги сте просто себе си?
Нямам нужда да играя роли. Аз съм си аз, въпреки че всяка роля в театъра и в киното те обогатява по някакъв начин. Тя ти дава нови перспективи. Това е единствената професия, погледнато глобално, която ти дава възможността всеки един ден да бъдеш различен. Днес си Дядо Коледа, утре си убиец, в други ден си любовник. Дава ти палитра да бъдеш различен и те обогатява като артист.
Киното ви дава…?
Киното е много велико изкуство. За разлика от театъра, то остава много сериозно във времето. В момента гледам филми, които са от миналия век, което в театъра няма как да се случи. Киното просто остава. Ролята на Черкезов, например след време моите правнуци могат да гледат. При киното има и една реалност, която е много по-истинска от театъра. То е много по-близко до истинския живот и затова и самата игра трябва да е по-истинска.
Отнема ли Ви нещо?
Не. Няма нещо, което да ми е отнело. Обичам киното и искам да продължа в тази насока с много любов.
Каква е връзката между Вярата, Мечтите и Щастието?
Бях на 19 години, когато имах лична среща с Иисус Христос. Това е животът ми. Искам да правя такива филми, искам да докосвам хората, да се спасяват. Вярата, мечтите и щастието са много свързани. Вярата е най-важното нещо за един християнин, от нея зависи всичко в живота ти. Каквато ти е вярата, такъв ще ти е и той. Ако имаш силна вяра, имаш правилни мечти. Някои хора си мечтаят просто да бъдат популярни или да бъдат звезди, богати, но това са повърхностни неща. Един християнин трябва да вярва и да мечтае за правилните неща. И аз в този смисъл вярвам. Искам да правя филми за Бог, филми с послание и роли, които да се запомнят и децата ми също да са вярващи. Искам да ги докосна.Да променям хората и да се спасяват. Това е основното, което е в сърцето ми. Много е трудно като постижение, но съм тръгнал в тази посока и искам да си изградя екип с времето.