На 15 юли имен ден празнуват всички, които носят имената и техните производни: Владимир, Владимира, Владо, Владка, Владемир, Владемира, Влади, Владо, Владко, Владка, Влада, Владислав, Владислава, Господин, Господина, Господинка.
В първият ден от Горещници, 15 юли, православната църква чества паметта на Свети равноапостолен княз Владимир, кръстител на Русия, както и на Св. Кирик и Юлита.
Защо e добре да рекламирате в онлайн списание www.happywoman.bg
ГОРЕЩНИЦИ, почит към силата на огъня
Златолист, Източник на вяра и чудеса
Мелник, където автентичността и магията се сливат в едно
Силна молитва за изцеление към Св. Пантелеймон
15 ЮЛИ Кой има ИМЕН ден
Св. Юлита и Кирик.
Света Юлита е с произход от стар царски род от Рим. Тя останала вдовица твърде млада. Останала само с тригодишния си син Кирик.
Кратка история за животът на свети равноапостолен княз Владимир.
Животът на княз Владимир е разделен на два периода – преди и след приемането на християнството. Първият период бил много кратък (до 25 години). До тогава Владимир живял като езичник. През вторият период (до дълбока старост) той като истински баща се грижел за духовното и материално благополучие на своето отечество.
Владимир, е роден около 962 г. Баща му е княз Светослав Игоревич. Майката е Малуша Малковна.
През 970 г. Светослав, тръгвайки на поход, от който не му е било писано да се върне, разделя руската земя между тримата си сина. Ярополк царува в Киев, Олег царува в Овруч, центърът на Древлянската земя, а Владимир царува в Новгород.
След смъртта му между братята избухнала гражданска вражда. Шестнадесетгодишният Ярополк през 975 г. тръгва на поход срещу брат си Олег и Олег загива в битка близо до град Овруч. Тогава Ярополк се премества в Новгород. Ясно е, че той исал да царува сам, без конкуренти.
Владимир по това време бил само на 12 години и Добриня го отведе „отвъд морето“ (до днешна Швеция). Три години по-късно той се върнал в Новгород с чужда армия. Така започнала войната между Владимир и брат му Ярополк.
Една от съпругите на Владимир била вдовицата на Ярополк, който беше убит от него. Известна византийка, която била монахиня и доведена в Киев от княз Светослав, който бил поразен от красотата й.
Първоначално е бил езичник и пламенен противник на християнството. Скоро след като влязъл в Киев, той построил истински езически пантеон на хълм близо до своя дворец – поставил статуи на славянски богове: Перун, Хорс, Дажбог, Стрибог, Симрагъл и Мокош.
Изборът на княз Владимир.
След разговор с „гръцки философ“ Владимир решава да приеме православието.
Според хрониката княз Владимир, призован от Божието Провидение за покръстител на Русия, вече бил готов да приеме православната вяра от гърците, но като мъдър водач той подготвял народа за кръщение чрез чести разговори за вяра в княжеския двор, чрез изпитване на вярата и изпращане на посланици в други страни.
Посланиците на киевския княз били зашеметени от видяното: „Не знаехме, дали сме на небето или на земята, защото няма такава гледка и красота на земята и ние не знаем как да преразкажем. През 987 г. на съвета на болярите княз Владимир решава да се покръсти „според гръцкия закон“.
Според легендата в замяна на това решение му е обещана дори ръката на сестрата на управляващия византийски император Василий II Анна, която по това време била на 26 години. Но обещанието не било спазено и затова Владимир I трябвало да потърси ръката на Анна с военна сила.
Княз Владимир претърпял поразителна промяна в собствения си живот, в своето духовно и морално състояние. От страстен, горд езичник той се трансформирал в целомъдрен, кротък, необикновено милосърден и благ човек. Дори сериозно се е захванал да въведе едно нововъведение, нечувано досега в човешката история – да премахне смъртното наказание за разбойници, страхуващи се от греха.
След завръщането си в Киев княз Владимир събрал 12 от синовете си и, като ги подготвил за приемане на Христовата вяра. Заедно с тях се покръстил целият му дом и някои от болярите, вероятно от тези, които не били в Херсонес.
