Лазаровден е един от най-красивите празници в народната традиция заедно с Цветница-Връбница. Той заема важно място в народната традиция, защото хората изразяват силното си желание да въздействат положително на живота. В обичаите на Лазаровден се откриват следи от езическите традиции на траките и прабългарите, които са свързани с възраждането на природата.
През април месец природата се събужда за нов живот след мразовитата зима и настъпва пролетта.
Имен ден празнуват Лазар, Калина, Божура, Виолета, Върбан, Цветан, Камлия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор.
Лазаровден е! Кой празнува в този ден?
3 рецепти за ястия по време на пости
8 свежи идеи за пролетна разходка в България
Ето какви са традиции и обичаи на Лазаровден:
Лазаруване, Лазарница, Лазарова събота
В народната традиция Лазаровден е ден на нивите, горите, пасбищата и възкресението на Лазар.
Най-важен момент е обичаят „лазаруване“. На този ден момичетата обикалят по къщите на групи по десет и във всеки дом изпълняват обредни песни за всеки от семейството, пожелавайки здраве, плодородие и берекет с думите:
А бре Бое, бело Бое,
тука ли си, дома ли си?
Я отваряй равни двори,
равни двори, чимшир порти,
да улезнат лазарици.
– Бог помага, равни двори!
– Дал Бог добро, лазарици!
Стопаните им раздават от парчета от погачата с мед и плодове, за да има берекет. На момите даряват яйца или пари.
Лазарките обикалят и засетите ниви, където също изпълняват песен-пожелание:
Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земня натегнало:
от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино.
В Лазаруване се включват само девойки между осем и осемнадесет години. Лазаруване е обичай, в който момите са взаимно свързани с обредни действия, обредно облекло, обредни песни и танци. Това помага за тяхната социализация и така те получават право да встъпват в брак.
Снимка: pinterest
На площада на селото лазарките изиграват ритуално хоро, наречено буенец (буенек), хванати в непрекъснато, дълго, разтворено хоро. На хорото се хващат само девойки и се подреждат по възраст или по ръст. Най-възрастната мома или най-високото момиче е начело (боеница). Тя държи в ръцете си тояга, а тези които са по-големи по вързаст, са облечени в невестински дрехи.
В някои места в България, следобеда лазарките се събират за друг обичай – „надпяване на пръстените“.
Преди ритуала, момите оставят предварително в едно менче различни предмети – гривна, пръстен, гердан или цветна китка. Менчето се оставя през нощта под цъфнало дърво. Специално подготвена мома вади един по един нишаните и казва коя мома за какъв момък ще се омъжи. На следващия ден още вечерта се омесват обредни хлябове, под формата на човешки фигури – куклите. На Лазаровден празнуват и именниците с имена на цветя и дървета.
Снимка: pinterest
Всички традиции и обичаи, ритуалното обикаляне на домовете, наричанията и песните, изпълнени с благопожелания, изразяват една вербална магия за щастие и берекет.
Обредното хоро е несключено хоро и се води от „бояница“, позната като кумица или кръстница. Девойките избират най-уважаваната мома в селото за кумица. Тя има важна роля, защото по време на хорото в двора на стопаните, тя отива при стопанаката и мята кърпа на дясното и рамо, като очаква дарове – яйца, ошав, орехи, дребни монети. Във всеки дом се пеят различни песни, които са много разнообразни.
Песните са за дома, за стопанката, за децата, за ерген, за мома и всички възхваляват любовта, семейството и женитбата, плодородието и живота.
След Лазаруване, всички отиват до реката и правят „разкумичване“ – всяка лазарка пуска венеца си във водата и гледат кой венец ще е пръв – тази мома ще се омъжи първа през годината.
