Проблемът за агресията е много актуален и значим в днешното съвремие. Много оспорвана може да бъде природната особеност на агресивността – дали тя е вродено или придобито свойство на всеки отделен човек.
Неразрешените противоречия, класовото разслоение, безработицата, бедността и престъпността, утвърждават агресията като закономерност в отношенията между хората.
Човекът по характер и природа е склонен към агресивно поведение. Няма друго гръбначно животно, което да убива и изтезава себеподобните си така последователно и безсмислено. Социалните психолози определят агресивното действие като умишлено и преднамерено поведение, целящо да навреди и причини физическа или психологическа болка от страна на един индивид към друг.
Едно от местата, в които агресията се наблюдава, че се развива най-често е училището. Вече не можем да видим такова, в което да няма агресивни прояви между децата. Например, в училище всеки ден виждаме двама или повече ученици да се ругаят или бият помежду си. Учителите се опитват да ги успокояват, но в повечето случаи не успяват, защото учениците искат съзнателно да се наранят един другиго, по една или друга причина.
Медиите също допринасят за агресивното поведение на младите хора и са главните отговорници за лошото психическо състояние на децата и юношите. Всеки ден виждаме по новините катастрофи, убийства, кражби и други подобни. Дори се излъчват и специални телевизионни програми за бой, където мъже и жени се борят без никакви правила и до проливане на кръв. Тези предавания увреждат всички представи за доброто поведение, вежливостта и възпитанието, вредят сериозно на младите и съсипват техните контакти и приятелства.
Друг фактор за лошото поведение и появата на агресия у децата и младежите е домашното насилие. Домът е семейната среда и обстановка, в която детето израства, укрепва физически и се формира като личност. Когато детето види баща си да удря майка му или ако някой от двамата му родители го бие системно, то започва да таи в себе си наслоената агресия и когато нещо го ядоса или си спомни за нанесения му побой, това отприщва таеното в него. В такъв случай то може да поиска да нарани всеки, подразнил го, дори и с нещо малко.
Можем да дадем още много примери за агресивно поведение, което срещаме ежедневно и навсякъде около нас – на автобусната спирка, на футболен мач, понякога дори и в лицето на приятелите си. В днешното съвремие е голяма рядкост да срещнем неагресивен човек. Много хора смятат, че да си агресивен значи да си силен. Ако човек има нужда да кара другите да се чувстват зле, за да се смята за силен това означава, че нещо не е наред. Ако имаме контрол над себе си, ако умеем да се справяме с проблемите си и знаем какво искаме от живота, няма да ни е необходимо да се доказваме по примитивния път на насилието. И обратно – когато усещаме, че изпускаме нещата от контрол, не сме уверени в себе си и страдаме от комплексите си, агресивното ни поведение ни създава измамното чувство, че владеем положението и хората около нас.
Чрез агресията показваме, че ни е страх да не сме ние на мястото на жертвата – затова посягаме първи, да не сме отхвърлени – затова отхвърляме ние, страх ни е да се изправим срещу страховете си, затова се затваряме в бодлива обвивка и се опитваме да ги направим нечии други страхове. Да подадем ръка на по-слабите, на изолираните и на обижданите, да бъдем толерантни, вместо да сме насилници – ето това е силата. Да се справяме с проблемите и комплексите си, дори да поискаме помощ от околните – това също е сила. Но да се заяждаме с някого, защото на нас ни е криво и защото имаме проблеми – това вече е слабост. Не бива да гледаме всичко безучастно и да се страхуваме да подадем ръка, защото по този начин, ние ставаме съучастници.
