Когато човекът до нас се превърне в наше огледало

Когато човекът до нас се превърне в наше огледало
Психология

Когато човекът до нас се превърне в наше огледало

Често ни се случва да си задаваме въпроса – Кои сме и накъде вървим? Родени сме тази планета за да се учим непрекъснато от ситуации, хора, грешки. Ако решим просто да тъпчем на едно място, то нашата душа няма как да се развива и да взема уроците си от житейския път, който и е отредено да извърви.

Всеки един от нас е израстнал в различни семейства, среди или ситуации, имали сме различни примери пред себе си, някои добри, а други лоши. Още от деца сме попивали поведението на другите около нас. С времето човек може да осъзнае, че има накъде да работи върху себе си и че често в живота си срещаме партньори, които да ни помогнат с нашето израстване. Две души се срещат, за да се учат, изграждат характерите си и да си помагат един на друг. Ние не сме безгрешни, всеки има своите положителни и отрицателни качества, но понякога лошите такива, започват да пречат на нашите оношения с околните и е редно да се научим да се борим с тях. Всички ние виждаме в другия отражението на това, което не харесваме в самите себе си, но не го осъзнаваме. Той се превръща в наше огледало и щом това се случва, значи трябва да го променим.

Какъвто е света вътре в нас самите, такъв е и отвън, всичко работи с вибрационни честоти на привличане. Ако ние самите сме негативно настроени, следователно сме склонни да виждаме и света отвън по този начин. Тайната на успешните и здравословни хармонични връзки се крие в комуникацията, взаимните компромиси и готовност да се обсъждат и разрешават конфликтите. Добре е взаимно да се учим един друг и да си помагаме, да не се упрекваме взаимно за недостатъците си, защото често и самите ние ги притежаваме, но не го осъзнаваме.

Доколко ние сме това, което другите виждат в нас и доколко това, което виждаме ние в другите, сме ние самите?

Въпросът е какво изразяваме че сме ние като личности и доколко осъзнаваме себе си и това което притежаваме като качества, дали положителни или отрицателни. Обикновенно когато харесваме в другия нещо, то е защото ние самите имаме от същото и го харесваме и в себе си. Когато в другия ни дразни нещо, това означава, че ние имаме от същото, но не го харесваме и приемаме в самите себе си. Така че винаги другият е наше огледало. Трябва да преработим тези неща и да ги приемем у другия и у себе си и да намерим начин да ги променим.

Когато ние се обиждаме от думите на човека до нас, независимо как ни бъдат поднесени, ние приемаме казаното от него по начин, воден от нашите вътрешни предразсъдъци и страхове. Наша отговорност е как ще приемем думите на другите и как ще ги изтълкуваме. Както и да ни ги поднесе човек, ние сами трябва да подберем кое да чуем от тях, какво да чуем и как да го разберем, като всичко зависи от нашата вътрешна нагласа за нещата.

Затова трябва да се вслушаме в себе си и да се запитаме – Защо аз приемам нещата така, кой е вътрешният ми комплекс който ме кара да го правя? Какво трябва да променя в себе си за да спра да приемам нещата по този начин? Тези трудности, през които преминаваме ни учат да бъдем по-осъзнати и смирени. Основният смисъл на човешкия живот и мисията на всеки един човек е да реализира себе си и да научи душевните си уроци, да напусне този свят израствайки духовно. Ако не го направим си трупаме кармични уроци, които душата да научи в следващото си прераждане и попадайки отново в трудности, докато не го постигне.

Tagged , , ,
на горе