Как да отгледаме дете-невротик: 50 ефективни стъпки, посочват психолози. Родителите, които се сблъскват с проблеми във взаимоотношенията с децата си, често са принудени да прегледат много книги и публикации, за да получат поне обща и последователна представа за това кое е добро и кое е лошо.
Това са инструкции във формата „не мислете – просто прочетете“, които включват всички най-важни неща по темата. Разбира се, ние не препоръчваме да ги следвате, даже напротив – публикуваме ги, за да видите навреме, ако грешите в нещо по отношение на възпитанието на детето си. Родителите също са хора, със своите проблеми и страхове, но за щастие, можем да се променим:
Първата любов на вашето дете. Какво да правите?
Адаптация без стрес: как да помогнем на детето да свикне с ново училище
Как да отгледаме дете-невротик
Решете твърдо, че вашето дете, такова каквото е, е лошо и безполезно. И това трябва да се коригира. Повярвайте сами и убедете детето, че се е родило разглезено и злобно, а задачата на възрастните е да го направят „истински човек“. Това е основата за формирането на неговата невроза.
Поставяйте „реалистични“ цели веднага. Добър пример: едногодишното ви дете трябва да се научи да поддържа дрехите си чисти и да се грижи за чувствата ви, 3-годишното трябва да овладее етикета, елементарната естетика на поведение и да различава морала от непозволеното, 6-годишното – трябва да може да седи неподвижно с часове, без да се почеше дори, 9-годишният – да разбере основите на логиката и субективния идеализъм, 12-годишният – да вземе решение за житейския си избор, 15-годишният да може искрено да съжалява, че все още не е в състояние да печели пари и да живее самостоятелно.
Помнете, че идеалното дете е послушното дете. След няколко десетилетия добрата фея лети при всички послушни и нервни деца, и ги превръща в активни и независими възрастни. Тези родители, които са принудени да повтарят на възрастните си деца „направи нещо“, „не седи вкъщи“, „намерихме ти работа – върви“, предизвикват съчувствие и съжаление. Най-вероятно детето им не е било достатъчно послушно. Така че феята не пристига.
За да постигнете целите си, концентрирайте се върху изкореняването на лошото в детето. Не помагайте на детето си да учи нови неща – то ще се разсее от мисли колко е лошо.
Уверете се, че детето не развива чувство за сигурност – ако то пусне корени, в бъдеще винаги ще има с какво да се сравнява и ще бъде лишено от възможността да се доверява на негодници и измамници. И какви неприятности от нещастния си живот ще може да сподели с вас тогава? Няма да има за какво да говорите.
Ако не знаете как, тогава се научете да използвате обобщения: „ти винаги“, „ти никога“, „ти си нищо“, „всички, освен теб“, „винаги си“. Идеалната конструкция на фразата: „ти постоянно правиш всичко погрешно и никога няма да получиш нищо добро от нас“.
Крещете. Отдавна е отбелязано, че скоростта на звуковата вълна, идваща от възрастен, пада забележимо, когато се приближава до дете. Компенсирайте този ефект.
Прекъсвайте детето си, когато е запалено по нещо. В крайна сметка, едно 2-годишно дете, ако, разбира се, е нормално, не може да се върне за тридесети път и отново да прекрачи високия праг, когато вече е успяло в това при десетия опит. Има още около дванадесет години, за да овладее тялото си. Сега то има по-важна цел – поддържането на дневен режим.
Подигравайте се и наказвайте непохватността. Като цяло, подигравайте им се по-често. Тогава то ще се научи да бъде плахо. И ако е жалко, тогава ще се счита за безопасно и няма да бъде обидено, а съжалявано. Чувствайте се свободни да се подигравате на физическите увреждания. В крайна сметка, няма нищо по-смешно от това да имаш „зъби като плъх“ и „нос като картоф“.В същото време, фразата „някак си стана дебела“, адресирана до момиче, може да отвори пътя й към славата. Все пак известна актриса, анорексията и славата са синоними.
Използвайте продуктивно желанието да имитирате всичко, което детето ви вижда и чува. Той все още говори несръчно. Взема ви цигарата и се разхожда в образа на „Аз пуша“ . Ако направи това на три години, тогава какво ще се случи след това? То иска да опита да нареже домат толкова красиво, колкото и вие. Сложете прането в пералнята – ощипете го все едно го е ударил ток. То трябва да разбере веднъж завинаги, че поради първоначалната си безполезност не е достойно да стане такъв, какъвто го виждат тези силни, умели, знаещи възрастни.
Обвинявайте детето си за това, което е научило от вас. В екстремни случаи вината е във филмите, детската градина, приятелите му, училището или гените на прадядо му от страна на майка му, „който имаше абсолютно същия ужасен характер“.
Коментирайте всички негови действия. Бъдете максимално критични. То трябва да свикне с факта, че да бъде по-добър от себе си и никога да не го постигне е негова работа до края на живота му. Помощни думи: „не пипай“, „не бягай“, „не крещи“, „седни изправен“, „не можеш да държиш нищо в ръцете си“, „по-добре не прави това“ , „ще направиш това отново“, „дай ми го“. В бъдеще вашият глас трябва да се превърне в гласа от радиото в главата му, което не може да изключи, дори да разбере, че това не са неговите собствени мисли, а излъчване на стари програми.
Никога не обяснявайте нищо. Следвайте прости правила: той винаги е „твърде малък, за да разбере нещо“ и когато „порасне, ще разбере“. Използвайте неразбираеми формулировки: „дръж се добре“, „не бъди глупак“, „прави като хората“, „прави правилното нещо“. Нека знае, че има неразбираеми и сложни неща, в които всички освен него са запознати. Не се лишавайте от бъдещата радост да тормозите тийнейджъра, защото „не разбира елементарни неща“.
В същото време, го изпращайте в центрове за развитие, групи, детски ясли. В крайна сметка, във вашето дете природата не е внушила способността за естествено, органично за него, прогресивно познание за света. Те по-добре знаят по какъв ред и какво трябва да учи. Вие печелите, ако първата дума, която то каже, е думата „квадрат“.
Но ако е възможно, пратете го на детска градина възможно най-рано. Учител с група от 30 деца ще се грижи за него по-добре от вас. В крайна сметка, мястото на собственото аз на детето, още преди появата му, трябва да бъде заето от колективното аз и мнението на госпожата, че „не е добре да се обиждаш и да се гордееш толкова, когато всички деца вече са се наредили по двойки и са се хванали за ръце.”
Уверете детето във вашето всезнание. Виждате и знаете какво прави, дори когато не си наоколо, четете мислите му в очите му, знаете предварително всичките му намерения и че „в момента то нагло лъже“. В съчетание със сложни наказания, това ще му помогне бързо да се запознае с призраци, чудовища в тъмното и страха да остане само. И скуката я няма!
Тоо трябва да знае, че сред другите има идеални хора, но то никога няма да стане като тях. Сравнявайте го не в полза на други деца, сестри и братя, а най-добре с някои непознати или със самия себе си в детството. Другите винаги трябва да са по-добри. В миналото си вие сте абсолютен идеал. В противен случай то ще стане мързеливо и изобщо няма да се развива. Помощни думи: „ако не знаеш как, не опитвай“, „можеш, когато пожелаеш“, „никога няма да успееш“, „ето ме на твоята възраст“, „виж другите колко добре го правят“, „трябва да те е срам”.
Споразумейте се с членовете на вашето семейство, така че те да го насърчават да направи това, за което вие самите го наказвате. И накажете себе си за това, което сте хвалили вчера. Забранете и след това разрешете. Отменете обещанията си. Нека детето разбере, че поведението му и резултатът, който получава, са независими неща. Това развива интелигентността и интуицията на детето.
Плашете го с Баба Яги, вълци и полицаи, които ще „дойдат и ще го вземат“. А към призраците и чудовищата от мрака ще се присъединят и чудовищата под леглото. И както знаете, в голяма компания е по-забавно. Искрено се подигравайте на страховете му, защото в сравнение с вашите, чудовищата му са нищо. Е, това го знаете.
Заплашвайте, или още по-добре, просто отнемайте играчките на детето, когато се появи възможност, и вземете любимата му храна, ако няма добро поведение. Трябва да знае, че всеки момент може да бъде лишено от нещо. По този начин то ще расте алчно и няма да бъде „някаква издънка“.
Опитайте се да не давате на детето си това, от което се нуждае. Нека знае, че световните ресурси са изключително ограничени и никой няма намерение да се разделя с тях просто така. Единственият начин да получи нещо е да се научи да си го вземе. И между другото, може ли нещо различно от завистта да бъде добър стимул за развитие?
Състезавайте се с детето си. В същото време, трябва да печелите по-често или по-добре винаги. В крайна сметка, от една страна, няма нищо по-приятно от това да победиш 5-годишно дете на шах, а от друга страна, за него това е наука. Нека разбере, че в конкуренция с другите то очевидно ще загуби и веднага ще свикне да мами и хитрува, променяйки правилата на играта за собствено удобство.
Когато детето избухне за първи път, не се разсейвайте – дайте му това, което поиска. Повторете много пъти. То трябва да консолидира това полезно умение.
Удряйте детето. По ръцете, по устата и дупето. Изискват се ритници и шамари по главата. Това ще помогне на детето да възприема насилието като нещо нормално и да понася в бъдеще с достойнство и търпение тормоза и побоите: от връстници, в полицията, в армията, от съпруг или случаен изнасилвач.
Изградете доверие и след това, след като сте научили всичко необходимо, наказвайте. Провеждане на разпити и обиски. Запомнете – то не ви е приятел и никога няма да бъде. Вашата мисия е да разобличите и изкорените врага в него. Врагът е хитър – той разбира всичко и го прави, за да ви навреди. То трябва да разбере, че е невъзможно да се намери общ език с вас. Помощни думи: „кажи ми честно и няма да те накажа”, „защо направи това”, „кой те попита”, „кой те убеди”, „разбираш ли какво правиш”, „колко пъти трябва да те предупредя”.
Изнудване. Това организира и конкретизира безсмисления хаос от детски желания и потребности. Помощни думи: „ако не спреш, тогава ще се приберем“, „тогава няма да получиш сладолед“, „в противен случай ще бъдеш наказан“.
Кажете, че обичате детето и изисквайте любов от него. В крайна сметка, това е любовта: унижение, лъжа, наказание, принуда. Не се притеснявайте, че вашата измама ще бъде разкрита. Детето ще порасне и лесно и без колебание ще замени удоволствието, което не е намирало в отношенията с близки, с еуфория от алкохол, наркотици или хазарт. Някои хора запълват тази празнота с вяра, но наистина ли имате нужда от толкова по-малко радикална опция?
Насилвайте детето си. Превърнете тежката работа в нещо приятно. Хранене, четене, учене на нови неща, ходене – всичко трябва да се превърне в работа, а всяка работа трябва да стане ад. Просто е: изчакайте детето да направи нещо само и тогава критикувайте и прекъсвайте. Оставете го, вместо това да направи това, което смятате за важно, необходимо и точно сега. Отличен резултат е, когато на детето не му остава време за себе си и е спряло да прави разлика между това, което иска, и това, което искате вие.
За доброто на вашето дете, изкоренете емпатията и състраданието. Трябва да се научи да търпи болката, когато си ощипе пръста, и да не плаче, когато коляното му е разкъсано до костите. Нека развие самоконтрол и разбиране, че никой не го съжалява и няма да го прави. В същото време, предпазвайте детето си от невидими опасности. Ужасни бактерии, неизмити плодове от градината, дете, което киха в пясъчника – това са основните му врагове.
Говорете лошо за детето си. Когато сте без него и особено с него. Пред другите му задавайте неприятни и унизителни въпроси, спомняйте си „забавни“ случки от живота му. Излагайте на показ грешките, недостатъците и гафовете му – така то ще се отърве по-бързо от тях, а вие ще си осигурите алиби. В крайна сметка, нямате нищо общо с тях.
Не хвалете детето си. Иначе може да се научи да оценява себе си. Не одобрявайте – то ще се научи да се отнася добре със себе си. Защо тогава?
Уверете се, че детето е в постоянно безпокойство и физическо напрежение. Продължителното мускулно напрежение някой ден ще доведе до появата на висококачествено хронично заболяване на вътрешните органи, гърба или сърдечносъдовата система. А вие и вашето дете ще имате допълнителни общи интереси, които ви свързват.
Разсейвайте детето си от болезнени преживявания. Освен, разбира се, когато вие самите сте го потопили в тях с образователна цел. Ако детето е тъжно, накарайте го да се зарадва. Научете го да се радва, дори когато е уплашено. Постепенно заменете неговите емоции с вашите. Нека се научи да игнорира своите. Иначе как ще го управлявате? И как може да има радост, ако вие самият не сте щастлив? Помощни думи: „спри да плачеш“, „каква нежност“, „не бъди страхливец“, „спри да ми се сърдиш“, „не си наранен“, „никога не знаеш какво искаш“, „още не си уморен”, „не е обидно”, „цвилиш като кон”, „яж го – вкусно е”, „не е горещо, нормална вода”.
Отнемете избора. „Нормалният човек би ли направил това, би ли слушал, чел, би ли искал това?“ Налагане с вой на вашето мислене. В края на краищата ви е толкова трудно да се убедите, „че е правилно“. Оставете го да използва готовия и постигнат с труд резултат. Решете твърдо, че детето ви трябва да постигне това, което вие не сте успели и в никакъв случай не правете това, което сте направили грешно.
За да засилите ефекта от думите си, използвайте интонации: снизходително-унизително, многозначително, саркастично, поучително, констатативно-утвърдително, съблазнително, заплашително. Детето постепенно ще свикне и ще спре да търси смисъл в думите, и ще бъде изцяло фокусирано върху емоциите на другите хора. Това ще му позволи безконфликтно да приема инструкции от началниците си и да гледа новините по телевизията с максимален комфорт.
Изхвърлете оплакванията и лошото си настроение върху детето си. Това е удобно и безопасно. Освен това, когато родителят се чувства по-добре и е в добро настроение, детето ще бъде по-щастливо.
Бъдете нетърпеливи. Детето трябва да може да се промени в отговор на вашите коментари точно сега. Не бъдете снизходителни – дори да е във вашето въображение, детето трябва да го направи. Ще стигнем до реалността по-късно. В крайна сметка, най-важното е да изглежда като някой, не е необходимо да бъде себе си. Знаете това със сигурност, нека и то го разбере.
Плашете го с бъдещето възможно най-често. Всяко негово случайно действие в настоящето ще доведе до краха на целия му живот след 30 години. Гледали ли сте вече „Ефектът на пеперудата“? В същото време покажете, че се интересувате от незабавни и измерими резултати. Помощни думи: „как можа да загубиш. Това е провал”, „като пораснеш, ще станеш портиер”, „пак трябва да се изчервявам за теб”, „само отличен”.
За аргументация винаги използвайте крайности: катастрофирайте, преувеличавайте, издигайте до абсолют, рисувайте в черно и бяло. Бъркайте причини и следствия, общи и конкретни, форма и съдържание, и се привързвайте към дреболии. Манипулирайте и го обърквайте, когато е възможно. Това ще го научи умело да избягва и да намира гладки извинения, да разобличава лъжците и саркастично да тържествува. Поне в интернет сега определено няма да изчезне.
Хващайте детето си в дребни и неволни лъжи – децата са склонни да фантазират. Накажете го за това. Детето трябва да се научи да лъже по-изтънчено. Помагащи думи: „говориш глупости“, „на никого не му пука за твоето мнение“, „пак лъжеш“, „не си измисляй“, „измисли нещо по-добро“, „как да не знаеш това”, „не ставай глупав”, „мислиш, че си най-умният.”
Напредналият родител знае, че абсолютното подчинение е добро само за домашна употреба. Научете детето си да се освобождава от срама, като прехвърля отговорността към подходящи други хора, обстоятелства и шанс. Нека за всичките му беди са виновни тези, които много мислят за себе си – лицемерни, жалки, завистливи хора. Те са тези, които предизвикват битките. Те са тези, които лъжат и крадат, но то не би наранил и муха – „виж, той е толкова добър.“ Когато никой не ви слуша, унижавайте другите деца и техните родители. Вярно е – заслужават си го.
Възхищавайте се на детето си за това, което е искало да направи, но никога не е сторило. В крайна сметка, добрите намерения са по-добри от лошите дела.
Колкото е възможно по-рано наложете ролята му. Момчетата не плачат, не се обиждат, не се страхуват. Момичетата са спретнати, внимават за поведението си и са скромни. Нека момчето незабавно се научи да крие чувствата си и когато се натрупат, ги изкарай на другите. Оставете момичето да излъска уменията си предварително, за да намери хитри начини да получи своето.
Детето трябва да участва в конфликти между татко и мама. Прекалената наивност в семейните въпроси по-късно ще му попречи. Затова на 5 трябва да знае, че ако не беше то, отдавна да сте се развели. Плъзнете го на ваша страна. И трябва да знае всички подробности. Включително, че може и да не е съществувало, защото майката „искала да направи аборт, но била разубедена“.
Ако е възможно, разкрийте цялата истина на детето си. Едно момиче трябва да знае, че всички мъже са копелета, а момчето трябва да знае, че всички жени са кучки. И само вие го обичате истински. Нека разбере, че вашата свръхзащита и наблюдение на всякакви действия е принудителна необходимост и неговата защита от болезнени разочарования.
Ако детето направи нещо нередно, вие страдате чудовищно, разболявате се и сте на път да умрете. То не трябва да се превръща в егоист, който „мисли за себе си повече, отколкото за вас“. Напомнете му за себе си и какво щеше да стане, ако не бяхте вие. Помощни думи: „искаш смъртта ми“, „ще ме доведеш до гроба“, „скъса ми всичките нерви“.
Никога не слушайте и не отговаряйте на дете, което ви говори. В противен случай то може да реши, че е важно за вас и тогава определено ще „седне на врата ви“. В краен случай посрещнете всичко, което то каже, с тревога, предполагайки най-лошото. Помощни думи: „добре, какво пак“, „как го взе“, „отърви се от него“, „иди да играеш, докато си говоря“.
Поискайте да поиска прошка и са обещае „Няма да правя това отново“ за всяка дребна шега. Колкото по-малко е нарушението, толкова по-строго трябва да бъде наказанието. Чувствайте се свободни да го поставите в ъгъла, да го оставите без комуникация с дни, да го заплашите, че ще го предадете, да си тръгнете демонстративно, да го набиете добре. Детето трябва да се чуди с ужас какви чудовищни наказания го очакват в по-тежки случаи: „Смърт? Не – това най-вероятно няма да е достатъчно.“ Това ще го обезсърчи от всяко желание да „прави грешното нещо“.
Бебешко говорене. Говорете с него с престорено детски глас. Наричайте го зайче, мишка, слънчице, коте. В същото време, когато ще го наказвате, произнасяйте името му с такъв тон, че да трепне от страх. Определено покажете, че го обичате много, но когато не е то, го мразите.
Не може да греши. Вие знаете всичко, защото сте родител. Не показвайте на детето си съмнения или слабост – децата го усещат. Не се страхувайте да използвате методи, които си противоречат: детето ви вярва – така е устроено. Колкото по-объркано е съзнанието на детето, толкова по-богат ще бъде бъдещият му живот. Ако нещо не се получава при вас, самото дете е виновно.
Тази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
