2 основни правила за идеални семейни отношения
Психологически

2 основни правила за идеални семейни отношения

2 основни правила за идеални семейни отношения, посочват психолози. Всеки ден през юни, най-популярният сватбен месец в годината, около 13 000 американски двойки казват „да“ на връзка за цял живот, основана на приятелство, радост и любов, която ще устои през трудностите и ще им даде щастие до последния им дъх.

Но просто повечето хора не го правят. Повечето бракове се провалят и завършват или с развод и раздяла, или с кавги и нещастно съжителство. Само трима от десет души, които се женят, завършват живота си в здрави, щастливи връзки, посочва психологът Тай Таширо в неотдавнашната си книга „Научно щастливо завинаги“.

Социолозите за първи път започнаха да изучават брака през 70-те години на миналия век в отговор на кризата: семейните двойки се развеждаха с безпрецедентна скорост. Загрижени за въздействието на развода върху децата, психолозите решават да проучат взаимодействията в двойките, като ги завличат в лабораториите си, за да ги наблюдават и да определят какво представлява здрава, дълготрайна връзка.

2 основни правила за идеални семейни отношения

Лиз Бурбо: Не прехвърляйте отговорността за вашето щастие и нещастие на друг

Как работи проявлението: Ръководство как да манифестирате вашите мечти
Вярно ли е, че всеки нещастен брак е нещастен по своему, както твърди Толстой, или всички имат нещо общо?

Тайната на любовта е разкрита, психологът Джон Готман беше един от тези изследователи. През последните четири десетилетия той е изследвал хиляди двойки, за да разбере какво прави една връзка трайна. Готман и съпругата му Джули (която също е психолог) в Ню Йорк и известни експерти по брачна стабилност основаха Gottman Institute, организация, посветена на подпомагането на двойките да създават и поддържат любящи, базирани на изследвания, здрави взаимоотношения.

Джон Готман започва да събира най-важните резултати през 1986 г., когато открива Love Lab с колегата си Робърт Левенсън във Вашингтонския университет. Готман и Левенсън завели младоженците в лабораторията и ги наблюдавали как взаимодействат един с друг. Работейки с екип от изследователи, те свързали двойките с електроди и ги помолили да говорят за връзката си, как са се запознали, големи конфликти, които са имали, и мили спомени, които са споделили. Докато говорели, електродите измервали кръвния поток, сърдечната честота и изпотяването на субектите. След това изследователите се сбогували с двойките и ги посетили шест години по-късно, за да видят дали са останали заедно.

Въз основа на събраните данни Готман разделя всички двойки на две групи: „майстори“ и „несръчни“. Първите били щастливи заедно след 6 години. Непохватните или се били разделили, или били нещастни в брака си. Когато изследователите анализирали данните за двойките, те видели ясни разлики между хората.

Непохватните изглеждали спокойни по време на изследването, но техните физиологични реакции, записани от електродите, свидетелствали за друго. Те имали сърцебиене, изпотявали се много и кръвотокът им бил ускорен.

След като изследвал хиляди двойки, Готман установил, че колкото по-висока е тяхната физиологична активност в лабораторни условия, толкова по-скоро връзката им се разпада. Но какво да кажем за физиологията? Проблемът е, че непохватните в отношенията показали всички признаци на вълнение – адреналинова реакция. Тялото им реагирало на разговор със съпруга, като на среща със саблезъб тигър. Дори, когато говорели за приятните или ежедневни аспекти на връзката, те били готови да атакуват или да отблъснат атака. В резултат на това пулсът им се ускорил и агресивността един към друг се увеличила.

Например, една двойка би говорила за това как е минал денят им, а развълнуван съпруг би казал на жена си: „Бъди първата, която говори за деня си. Няма да отнеме много време.“

Занаятчиите, напротив, не показали почти никакво физиологично вълнение. Те били спокойни заедно, което се изразявало в топли и приятелски отношения, дори когато се карали.

Въпросът не е, че занаятчиите първоначално са се отличавали с някакво специално физиологично устройство; те просто създавали атмосфера на доверие и интимност, в която се чувствали комфортно както емоционално, така и физически.

Готман се заинтересувал как занаятчиите успяват да създадат такава култура на любов и интимност и защо неквалифицираните не успяват. През 1990 г. той построил нова лаборатория във Вашингтонския университет, маскирана като уютен хотел. Поканил 130 младоженци там за цял ден и наблюдавал как прекарват времето си: готвят, чистят, слушат музика, хапват, чатат, общуват.

В това проучване Готман направил едно голямо откритие: той намерил ключа към разбирането защо някои връзки процъфтяват, докато други увяхват.

През целия ден партньорите търгували с това, което Готман нарича „заявки“. Например, да кажем, че съпругът се увлича по птици и видял пернато в двора.

Той може да каже на жена си: „Виж, каква красива птица има!“

Той не просто коментира птицата: той пита жена си за реакция – знак на интерес или подкрепа.

Съпругата има избор. Тя може, според Готман, да се „обърне“ към съпруга си или да се „отвърне“ от него.

Въпреки че примерът с птицата може да изглежда малък и глупав, той е в състояние да разкаже много за нивото на връзката. Съпругът смята, че птицата е достатъчно важна, за да я спомене на глас, а въпросът е дали съпругата го разбира.

В проучването хората, които се обърнали към партньорите си, отговорили на молбата с израз на интерес и подкрепа. Тези, които се обърнали към другия човек до тях, не реагирали изобщо или го направили минимално, без да се разсейват от делата си – например, продължили да гледат телевизия или да четат вестник. Понякога те реагирали агресивно, като отговаряли: „Не ме безпокой, чета“.

Тези взаимодействия говорят много за благосъстоянието на един брак. Двойките, които са се развели след шест години, са се „обърнали“, когато са били подканени в 33% от случаите.

Докато двойките, които останали заедно шест години по-късно, се „обърнали“ в отговор на молби от страна на партньора им в 87% от случаите.

Наблюдавайки тези взаимодействия, Готман можел да предвиди с 94% вероятност какво ще се случи с партньорите след няколко години: ще се разделят, ще останат заедно, но ще бъдат нещастни, или ще бъдат щастливи заедно. Основното е какви чувства внасят и двамата партньори във връзката: доброта и щедрост – или презрение, критика и агресия. Добротата и щедростта са точно онези качества, които ни помагат винаги да откликваме на емоционалните изисквания на партньора. Разбира се, най-трудно е да ги покажете по време на кавга, но точно в такива моменти отношенията се тестват за сила. Дори гневът може да бъде изразен по различни начини.

„Можете да хвърляте копия по партньора си или да му обясните защо сте обидени. Вторият вариант е добротата“, казва Джули Готман.

В проучване от 2006 г. психологът Шели Гейбъл поканила млади двойки в лаборатория и ги помолила да обсъдят приятни преживявания в живота си. Изследователите са открили, че има четири вида партньорски реакции към добрите новини: пасивно разрушително, активно-разрушителен, пасивно-конструктивен, активно градивен.

Например едно момиче отдавна искало да влезе в медицинско училище и сега било прието. Тя казала на приятеля си: „Приеха ме в медицинското училище, в което мечтаех да отида!“

Пасивно-деструктивна реакция е, когато другият човек игнорира нейните думи. Например, той отговаря: „Да, по-добре чуй какви новини имам! Вчера спечелих нова тениска!“

Пасивно-конструктивна реакция е, когато другият човек реагира на нейните думи, но без много ентусиазъм, без да им придава голямо значение. Например, той мърмори: „Готино“, докато пише съобщение на телефона.

 

Третият тип е активно-деструктивна реакция, когато партньорът омаловажава смисъла на казаното: „Сигурна ли си, че можеш да учиш там? И колко струва?“

И накрая, активно-конструктивна реакция е: човекът се разсейва от това, което прави, и казва: „Страхотно! Честито! Кога разбра? Получи ли обаждане? И какви предмети ще имате през първата година?“

Активно-градивната реакция е най-щедрата и мила. По терминологията на Готман това е случаят, когато партньорът се „обръща“, а не „се отвръща“.

Излишно е да казваме, че ключът към дългата успешна връзка е точно в това общуване?

infomax-logo-50-15-HWНеделя Щонова: Най-щастливите хора са тези, които могат да се зарадват истински на изгрева в прозореца …

Digiprove sealТази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
Tagged ,
на горе