Според поверия, датиращи още от старославянско време, Горещници се смятат за трите най-горещи дни от календарната година. Нашите предци са отдавали дълбока почит към огънят и неговата необуздана мощ. Някога издиган в култ.
Без огън не само развитието на човечеството би било невъзможно, но и самото му съществуване би било проблематично. Елементът, който дарява топлина и светлина, е слязъл от небето, за да сподели властта си над човешкият род само с друг, също толкова могъщ елемент – водата.
Защо e добре да рекламирате в онлайн списание www.happywoman.bg
Златолист, Източник на вяра и чудеса
Мелник, където автентичността и магията се сливат в едно
Роженски манастир, „Храна“ за душата
Огън в косите, огън в сърцето, буйна кръв – Тя е червенокосата жена!
ГОРЕЩНИЦИ, 15, 16 и 17 юли, почит към силата на огъня
Всеки един от тези три дни си има собствено наименование. В зависимост в коя част на страната живеете, можете да чуете някои от следните имена:
-15 юли – Първи горещняк, Люта, Чурута, Чурулига, Мурулига, Чууреци.
-16 юли – Втори горещняк.
-17 юли – Трети горещняк, Света Марина, може би малко по-известна като Света Марина Огнена.
За кои професии Горещници е празник?
Трите дни включващи се в Горещници празнуват всички занаятчийски професии, пряко или косвено свързани с огънят. Тук се включват: ковачи, калайджии, пекари, сладкари…
Поверия.
Във времената, когато техниката и технологиите не са били, както в настоящите дни, хората са обработвали на ръка или с добитък плодородните земи на България. Нашите предци са били много стриктни през тези три дни. Строго спазвали тези поверия – не излизали на нивата, не косели тревата, не излизали на жътва, защото вярвали, че ако го сторят, ще разгневят Богът на огъня и ще бъдат застигнати от огнено бедствие.
Все още има места, където по време на първата гръмотевична буря се запалва огън в пещта, сякаш призовавайки покровителя на земния пламък да помогне срещу пламъка на небето.
Защитните сили на огънят, които някога са били силно почитани.
Признавайки лечебната и защитната сила на огънят, нашият народ е вярвал, че свещеният огън има и много други полезни за хората свойства.
Вярва се, че огънят е даден на хората от самият Бог, който го изпратил от небето, за да помага и служи на хората. Най-вече да осветява тъмнината.
Според легендата, Бог изпратил мълния, която разцепила и възпламенила дърво и с това показал начина за получаване на така почитания и признат за свещен „жив“ огън.
В древни времена било обичайно да се поддържа неугасим пламък в огнището, който идва от огън, извлечен от сухата сърцевина на дърво, тоест „жив“ огън.
Други легенди пазят в паметта два вида огън: адски и небесен. След грехопадението портите на ада се отворили и пламъкът избягал оттам. Така се появил на земята, за да навреди на хората с огнените си езици, да мами със светкавици в местата на съкровищата, да обърква самите демони под формата на крилати змии, многобройните бедствия, които започнали да се случват на хората.
Докато небесният огън имал съвсем различно значение. Той пречиствал душите на хората, осветявал умовете, будел към търсене на истината и знанието.
Свещено огнище.
В стари времена огнището се е смятало за свещено. Хората са вярвали в силата на горящият огън, която не само давала топлина и храна, но и прогонвала всички зли духове от жилището, всяка жестока болка.
Огнището било първият олтар на езическите славяни.
В стари времена около огнището са се правили роднински срещи, седенки.
Напускайки бащиното огнище, младите са отнасяли със себе си горящи въглени от старото в новото си огнище. Само това, според вярванията на древните ни предци, можело да съхрани семейните родови връзки.
Ако някой наводнил чуждо огнище с вода, било израз на непримирима вражда.
Пепелта, извадена от огнището на празници, служела като лечебно средство: използвала се за най-различни болести.
Тръгвайки на дълъг път, нашите предци са вземали със себе си не само шепа от родната си земя, но и щипка пепел от семейното, свещено, огнище.
Нека силата на небесният огън ни закриля! Нека бъде светлина в умовете и топлина в сърцата!