Зайците са едни от най-предпочитаните домашни любимци в днешно време. След кучетата и котките те са сред любимите на малки и големи за компания у дома, а фактът, че не изискват дълги разходки и не нанасят кой знае какви щети върху мебелите ви, ги правят подходящи за всяка къща. Зайците на пръв поглед са създадени само за гушкане и да даряват с любов стопаните си, а легендарният образ на Бъгс Бъни ги прави любимци на децата. Те обаче продължават да бъдат сравнително непознати за хората. Повечето хора не знаят как зайците общуват помежду си, как изразяват настроенията си и още много други черти от характера, които при кучетата и котките биха били лесно забележими.
Ето и някои от най-любопитните факти за тези симпатични животни, които може би не знаете:
Зайците общуват с таен код. Те свиват мускулите на лицето си и променят позицията на тялото си, когато се чувстват притеснени. Знаци, които не бихте забелязали, ако не ги гледате. Това е една от основните причини те да бъдат толкова често неразбирани, особено от децата.
Имат впечатляващи уши. Нещото, което прави зайците уникални, безспорно са ушите им. Те могат да ги обърнат на 180 градуса, което им помага изключително много, особено в дивата природа, за да се пазят от хищници. Това впечатляващо въртене може да им покаже откъде точно идва звукът и им дава по-добра ориентация.
Зайците не обичат самотата. Зайците са социални същества и са най-щастливи в компанията на собствения си вид. Най-добрата комбинация е кастриран мъжки и кастрирана женска. Те могат да станат изключително тъжни и депресирани, ако са отглеждани сами.
Мигат, когато са щастливи. Това е един от сигурните знаци, че зайчето е щастливо и е доволно от това, което му се случва. Честите подскоци във въздуха, ритането с крачета и извиването на тялото могат да бъдат ясен знак, че то изпитва радост.
Тичането е полезно за тях. Според проучвания младите зайци, които нямат достатъчно място за бягане, са по-склонни да чупят кости. Това е така, защото те не получават възможности за изграждане на телата си правилно.
