Ивановски скални църкви са едно от чудните места в България, които имат необикновена природна красота. Издълбани в скалите църкви, параклиси и килии са уникални и пазят детайлни стенописи. Мястото запленява с уникална природа, а стенописите са доказателство за едно велико минало. Стенописите са от 14-ти век и свидетелстват за изключителното майсторство на художниците от Търновската живописна школа.
Ивановски скални църкви са били обитавани от монаси, сред които много книжовници и зографи, които през 12-14-ти век построяват храмовете и украсяват стените и таваните със стенописи.
Чудните мостове – родопският скален феномен
Мелник, където автентичността и магията се сливат в едно
Орлово око: Родопите в краката ти
Ето интересни факти за Ивановски скални църкви:
Местоположение
Скалните църкви в Иваново са разположени в долината на река Русенски Лом, в Североизточна България. Реката се вие и минава през впечатляващи природни гледки, а високо в скалите се намират причудливите пещерни църкви.
За разлика от обикновените манастири, в околностите на село Иваново е бил създаден комплекс от скални църкви, параклиси, манастири и килии, който е бил център на книжовност и вяра.
Снимка: Личен архив
Това е мястото, където първите отшелници са изкопали своите килии и църкви през 12-ти век. Църквите са издълбани в различни части в скалите и са на различна височина. Целият манастирски комплекс се разпростира и украсява живописното поречие на река Русенски Лом.
Снимка: Личен архив
Природните панорамни гледки, които се разкриват пред погледа ви от високите части, са спиращи дъха!
Исторически, периодът от историята на България, в който църквите са строени е по време на Второто българско царство. Това е времето от последните години на 12-ти век, когато страната за втори път става независима от Византия, до анексията на Османската империя през 1396 г.
Ивановски скални църкви са част от възникналите през 10-14-ти век голям брой скални църкви, манастири, скитове и килии, разположени в долината на река Русенски Лом. Те превръщат долината на реката в българско духовно средище.
История
Скалните църкви в района, параклиси и килии, образуват манастирския венец носещ името „Св. Архангел Михаил”, който е основан през 13 век от монаха Йоаким. Този свят човек по-късно става търновски патриарх.
През периода на Второто българско царство много висшестоящи хора от царския двор в Търново подкрепят манастира. Цар Иван Асен II и цар Иван Александър стават основни дарители на известния манастир, както и много членове на влиятелни фамилии. Манастирът се превръща в център на исихазма през 14-ти век. Той се развива и по време на османското владичество, но постепенно дейността му започва да запада.
Манастирът е построен между 1218 и 1235 г. и от самото начало е имал скалист характер. Всички сгради са били вкопани във варовиковия скален пролом на реката и нейните притоци. Скалните манастири придобиват най-ценното си наследство през 1331 и 1371 г., когато с помощта на нови дарения, прекрасните стенописи се появяват в помещенията. Те се приписват на зографите от т.нар. Търновско училище.
По време на завладяването на страната от османските турци през 1396 г., забравеният Ивановски манастир бързо се превръща в руини и е изоставен. Здравият варовик, от който е издялан и върху който са изрисувани фреските, му позволява да издържи на неблагоприятното време. По протежение на двете страни на поречието на река Русенски Лом има лабиринт от килии, стаи и най-вече църкви и параклиси, вкопани в стената на скалата, които първоначално са били изцяло покрити със стенописи, но от които само пет са все още в добро състояние.
Стенописи
Три от тези църкви датират от царуването на Иван Асен и представляват забележително свидетелство за революцията в живописта по време на Второто българско царство. В по-ранните църкви, човешките фигури са изписани в същия реалистичен стил, с овални лица и месести устни, а цветовете на облеклото са ярки.
Снимка: pinterest
За разлика от това, стенописите от 14-ти век са в класическия стил на палеологичния период. Петте църкви и техните стенописи са свидетелство за влиянието на византийското изкуство в България. Създаването и украсата на тези скални църкви до голяма степен се дължи на даренията на българските царе през 13-ти и 14-ти век.
Атхитектура
„Съборената“ църква и църквата „Св. Богородица“ са най-богати на стенописи. Манастирът се състои от комлекси от скални помещения в близост до „Затрупана“ църква „Свети архангел Михаил“.
В комплекса има шест основни обекта:
Църква „Свети Архангел Михаил“
Църква „Св. Богородица“
„Господев дол“
„Кръщелнята“
Комплекс Съборената църква
Белберницата
Ивановски скални църкви са създадени в естествените кухини на карстов масив. Те са запазени в автентентичния си вид, а също и материалът, в който са изсечени.
За посещение е отворена църквата в комплекса „Св. Богородица“, а за другите обекти е необходима предварителна заявка.
