Троянски манастир е третият по големина духовен център в България. Намира се на 10 км от град Троян. Разположенa в живописна местност в Троянския Балкан, светата обител се издига на 350 м надморска височина. Намира се на брега на красивата река Черни Осъм и е близо до село Орешак.
Не само географското разположение прави манастира често посещаван, но и неговият статут.
Троянски манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир (пряко подчинен на Светия синод), заедно с Рилски манастир и Бачковски манастир.
В момента манастирският комплекс обхваща стопански и жилищни сгради, църква и два скита (християнска монашеска обител). В манастира се пази Чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица, заради която идват много поклонници.
Силата на чудотворната икона в Роженския манастир
Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ – стотици години пазител на вяра, духовност, знание, чудеса…
В кукленския манастир „Св.Св. Козма и Дамян” стават чудеса, психичноболните оздравяват
Ето интересна информация за Троянски манастир – средище на вярата:
История на Троянски манастир
Светата обител възниква в началото на 17 век и според исторически сведения, основател е бил един монах-отшелник, който първоначално положил основите на малка църква около река Черни Осъм.
Летописци разказват, че основаването било около 1600 година от двама монаси от Атон. По-късно тук дошъл и друг монах от Атонските манастири, заедно с Чудотворната икона на Пресвета Богородица, но колкото пъти се опитвал да си тръгне, толкова пъти иконата незнайно как идвала обратно в манастира. Накрая той оставил иконата и си тръгнал. Това привлякло интереса на други монаси и Троянският манастир се разраснал.
През следващите векове, светата Троянска обител преминала през трудни времена. Благодарение на родолюбиви монаси и будни жители от околните села, манастирът устоял. С помощта на тази подкрепа през 18 век към манастира бил построен скитът „Свети Никола“, а след това и „Свети Йоан Предтеча“.
Духовен и просветен център
През цялото време Троянски манастир бил център на духовна просвета, култура и грамотност.
Тук били преписвани и съставени много ръкописни книги, тук било открито първото килийно училище за децата от околията. Поради честите гонения и набези, училището било преместено в скита „Свети Никола“ и това място се превърнало в център на културен и просветен живот. По този начин в библиотеката на манастира се натрупала много ръкописна и печатна книжнина. Ценен паметник от онова време е Троянски дамаскин от 17 век.
През 1830 г. манастирът получава специална грамота от патриарха в Цариград, с която манастирът е обявен за ставропигиален, по този начин вече бил на пряко подчинение на Константинополската патриаршия.
През 1835 година се издига нова църква в манастира – църквата „Успение Пресветая Богородици“.
По време на борбата на народа за освобождение, в манастира намирали убежище народни борци, а също и Апостолът на свободата Васил Левски. Там бил сформиран революционен комитет, в който участвали монаси и младежи от града. Но тъй като в манастира са настанени турски части, той няма участие в Априлското въстание.
В Троянската света обител е бил послушник Българският патриарх Максим.
Архитектура и художествено изкуство в Троянски манастир
Най-известен паметник на изкуството в манастира е църквата „Успение Богородично“. В декорацията на стените на храма има аркирани слепи ниши и изображения с релеф. Много ефектни са корнизите от дялан камък. Има мараморни настилки, които са запазени от миналото.
Освен архитектурата, църквата е забележителна с изключителните си стенописи. Те са дело на даровития художник и възрожденския художник Захарий Зограф. Стенописите са по стените и сводовете, предверието и галерията. Тематиката е предимно евангелска, с много образи, сцени и композиции на религиозна тематика. Интересно е, че освен обичайните евангелски стенописи, Захарий изписва образите на Св. Св. Кирил и Методий, Свети Георги Нови и Свети Никола Софийски. Има изобразени и някои ктитори – Спас Маринов и Петър Балюв и други, а също и собствен автопортрет на художника.
Забелязват се изображения на царе – Тервел, Михаил Борис, Йоан-Владимир. На юг върху стените се виждат Св. Иван Рилски, Св. Теодосий Търновски, Св. Димитър Басарбовски. В галерията са темите „Страшният съд“ и „Колелото на живота“, а над входа на север е стенописът на Света Богородица с Младенеца. Изрисуваните изображения на лъв и слон на стените в източната част, се считат за символ на сила и търпение, и също се считат дело на Захарий Зограф.
Стенописите в Троянски манастир са подобни на тези изображения, които има в Рилски манастир. Тази монументална живопис е великолепна и уникална по колорит и изпълнение.
Дърворезбата е другото богатство на манастира. Иконостасите в църквата и двата скита, правят изключително впечатление. Особено забележителна е дърворезбата на позлатения иконостас в главната църква на манастира – цветя, ластари, птици, гроздове и много пластични детайли, пресъздават възрожденския дух и естетика на твореца.
Богато са представени и иконите в храма („Христос“, „Св. Богородица, „Св. Три Светители“ и други), като се счита, че са дело на Захарий Зограф. Има произведения и на тревненски иконописци.
В централната църква „Успение Богородично“ се пази най-голямата светиня на манастира – Чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“, за която се носят легенди и е най-старата икона тук. Много други исторически и художествените ценности се пазят в светата обител.
Троянският манастир е едно от големите средища на вярата и важен просветен център в миналото. Както преди, така и сега, Троянски манастир е свещено място на светлина и духовност, като поддържа и укрепва народната вяра на българина.
