Анасонът е едногодишно тревисто растение, характеризиращо се с височина от 10 до 75 сантиметра и кръгла форма на стъблото, което е фино набраздено и с разклонена горна част. Листата на растението са яйцевидни или бъбрековидни при основата си, зъбести или нарязани. Горните листа са 2-3 пъти пересто разположени с линейно-ланцетни долни части, като дръжките им са къси. Цветовете на анасона се съставят от 5 венчелистчета, а плодовете му са яйцевидно-продълговати и сивокафяви или зеленикави. Разпространението на анасона обхваща Югоизточна България, където се отглежда като етеричномаслено растение. Произходът му не е напълно ясен, но се предполага, че произлиза от Централна или Югозападна Азия.
Как да лекуваме ангина с народни средства?
7 мощни билки за прочистване на бъбреците
Анасон: тайните и ползите на етеричното растение
Химичният състав на анасона включва 2 до 3% етерично масло в плодовете, 10 до 30% тлъсти масла от глицеридите на палмитиновата, петрозелиновата, олеиновата, линалоловата киселина, холин, пристан, стигмастерин и кумарините бергаптен, умбелипренин, скополетин.
Етеричното масло се състои главно от 80 – 90% анетол, дианетол, изоанетол (метилхавинал), анизкетон, анизалдехид и анизова киселина. Горната част на растението съдържа до 1,5% етерично масло, витамин C (до 140 мг%), витамин Р, рутин (120 мг%), кверцетин, изорамнетин, кемферол.
Използваемата част от анасона са плодовете, които се берат от юли до август. Те се събират при върхова зрялост, като стъблата се окосяват преди плодовете да узреят изцяло, за да не падат по земята. Плодовете се сушат на сянка в проветриви помещения, за да се предотврати загуба от етерично масло, и се съхраняват в сухи, проветриви и хладни помещения.
Анасонът притежава отхрачващи, спазмолитични и антисептични свойства. Той помага за понижаване на температурата и стимулира храносмилането. Въпреки ползите си, може да предизвика фотодерматит и контактен дерматит.
