Петър Дънов за котката: „Доколко човек разбира това, или не разбира, е друг въпрос, но този дом прогресира!“ Учителят, Петър Дънов за котката: „Здравословна е котката – и като дойде, казва Учителя, тя пъди болестите“.
Ето още интересни факти, които казва Учителят, Петър Дънов, за котката:
Как котката избира стопанина си? Духовното значение на нейния избор
И казва Петър Дънов за котката:
„Котката е голям математик, без да учи в училища – няма нужда. Когато котката види мишка на двадесет метра от нея, тя много точно пресмята това разстояние, и с един скок е върху мишката. А никъде не е учила смятане и сметачни линийки – но много точно мери“.
Има ли право котката да яде мишката?
Учителя отговоря: „Котката има право да яде мишката“.
Разяснение от Учителя: „Мишката е много алчна и затова тя все гризе и все чопли, за да не станат зъбите й прекалено големи, които ще станат и опасност за нея. За да може да се спаси от зъбите си, тя трябва много упорито да гризе“. Това е стара алчност, от която котката има да я лекува.
Учителят за котката: „Котката иска да докаже на мишката, че няма астрално тяло, тяло на желанията. Тя застава пред дупката – казва Учителя – като Буда, статуя: става абсолютно неподвижна и чрез това мишката губи будност“. Мишката обича движението: тя не вярва в неподвижността, тя не разбира неподвижността. Тя обича да се движи и спира да се страхува – и започва свободно да влиза и излиза от дупката: и изведнъж „статуята“ я хваща.
Учителят казва: „Котката, Древната котка, е била изпратена да се справи с народа на мишките“.
И така, мишката влиза и излиза, докато стане жертва на статуята. Котката е Отвъдното, Духовното, Несътвореното начало. Нещо подобно е земният човек: все се движи, чопли, щъка, прави нещо – докато стане жертва на ума си. А един будист, който често стои неподвижен, изкарват го, че не е добре, но той все повече овладява ума си, времето си и не става жертва на света.
Петър Дънов за котката: „Котката знае кога ще умре. И когато дойде часът й, тя отива и си избира място. Тя не се нуждае от погребение и от спасяване, не се нуждае от тамян и от църковни обреди. Тя си знае Пътя, тя е непривързана. Тя умее да преодолява човека“.
Петър Дънов за котката: „Тя може да накара много беден човек да се грижи за нея“.
Котката има такова излъчване, че беднякът си загубва ума по нея. Котката може да накара бедния човек да си посвети живота на нея. Котките умеят да влизат под кожата на човека.
„Котката е така устроена, че за да живее трябва да поглъща едно определено количество отрицателна енергия: така тя се зарежда. Това е необходимост. Тази отрицателна енергия не й е нужна по всяко време, а само когато запасът й е изтощен. Тя може да я владее, но тази енергия й трябва. Котката може да общува с тебе, но както казах, си остава независима“. – казва Петър Дънов за котката.
Петър Дънов за котката: „Когато котката спи, нейните уши не спят“.
В неподвижността има вложени тайнствени Първични сили, които движението не познава, защото движението е вторично. Първо е била неподвижността и после се е явило движението и сътворението.
Котката, ако заживее в една къща, това е огромна жертва – нещо подобно на птица в клетка. Тя трябва да се раздели със своята вътрешна програма за развитие. Котка в къща е тежко за нея – и добро за човека, но котката предпочита да се жертва, защото след време ще се качи в по-високо ниво.
Котката е живяла между Висши невидими сили и от тук тя си е изработила един Свещен поглед.
В Древното си минало котката много е обичала този Древен Разум – и тогава Той я е научил да се вглъбява и да прониква в нищото до изчезване, до пълно изчезване.
Учителят Петър Дънов за котката и кучето:
Кучето е боец, котката е мъдрец.
Кучето търси и усеща, а котката чака и прониква.
Кучето помага, а котката може и да спасява.
Котката може да сгъстява в очите си много силни Духове – затова в Египет са я наричали Пазител.
Кучето е приятел. За котката е трудно да се каже „приятел“, защото в нея има една независимост – дори и при приятелството, тази независимост си остава. Подобно е и при вълка.
Кучето е игриво и не се владее.
Котката е стар владетел и затова в миналото котките са спасили човешкия род от народа на мишките.
Котката е стар, владеещ себе си Дух.
Кучето си почива, а котката е блажена.
Тот казва: Древните Котки са дошли от Сириус и са били посветени Духове от много високо ниво. Те са умеели да улавят невидимото, да го разгадават. Тъй като те са обещали да служат на човека, затова Бог ги изпраща срещу опасния народ на мишките ДА СПАСЯТ ЧОВЕЧЕСТВОТО. Те са умеели да улавят невидимото зло в обкръжаващата среда. Умеели да го издирват, колкото и то да се прикрива. Тот казва: Тези котки са получили от Сириус озарена енергия. Тези котки са били най – големият враг на всички хаотични сили, не само на мишките.
Котката улавя мишката т.е. Духът улавя ума. Всеки човек трябва да овладее ума си, да го улови – да го направи чист, дисциплиниран и да го превъзхожда. Мъдростта, по друг начин казано, улавя хитростта, търпението улавя нетърпението.
Тези Духове – Котки са имали любов към човека и затова им е била дадена допълнителна светлина, с която да виждат и да разбират нещата. Защото с тази любов към човека те направили скок в Светлината, нещо което не се е получило при лъвовете, при тигрите, при леопардите и т.н. Те си имат сила, но са останали в хаотичната енергия, защото те имали друго мислене и затова тяхната енергия станала жестока. Същото важи и за жестоките хора. В жестоките хора живеят жестоки животни. И, когато човек стане жесток и озлобен, той има в себе си много животни, които ги носи от миналото, и не може да се справи освен след много падения и много тежки страдания.
Там, където оживява Светлината хаосът умирал, буквално и преносно умирал, на вътрешно ниво и на външно. Енергията на хаоса се е сблъсквала с тази непозната енергия, която освен енергия била и нещо повече – ДУХ И СВЕТЛИНА.
НИЕ КАЗВАМЕ КОТКА, НО ТОВА НЕ Е ДУМА – ТОВА Е ПРОСВЕТЛЕН ДУХ ОТ ЦАРСТВОТО НА ПРАСВЕТЛИНАТА.
Защо котките обожават да спят върху хората?
Загадката на Бастет, Ванга и Людмила
