В една от фейсбук групите за психология, в които членувам, се развихри поредната дискусия за изневярата на мъжете. Преобладаваха мненията, че за повечето мъже забежките са начин да си повдигнат самочувствето и да избягат от битовизмите. Според категоричното мнение на една дама в групата, всичко опирало до личните качества на жената.
Защитавайки тезата си, тя описа образа на „харизматичната жена, която може дори без да каже дума, само с поглед, да прикове вниманието на мъжа.“ Според авторката на коментара, такива жени знаели как да накарат един мъж да се почувства специален, а именно това привличало мъжете – защото в къщи жена им не им обръщала внимание. Искали да се почувстват специални.
Едно мнение на мъж, по повод така развитата теза, взриви буквално групата. Думите му предизвикаха искрени емоции в много от коментиращите. С лично позволение от автора – г-н Петър Ангелов, специално за читателите на happywoman.bg, публикуваме неговия текст, защото вярваме, че е послание, което би трябвало да стигне до повече хора.
За „харизматичната жена“, реалността и любовта като ЛЕКОТА – искрено и лично от един български мъж
„Aз съм мъж, минал през един развод и в момента радващ се на своя над 30 годишен брак. Описанието на харизматичната жена, която без дори най-малко усилие, може да завладее всеки мъж, е красиво, но …е просто една красива химера. Реалността е друга.
Един мъж е способен да види богиня и в най-неугледната женица, стига да е достатъчно отегчен от битието си и достатъчно безпринципен. Аз обичам жена си. Да, след 3 десетилетия заедно, аз я обичам и откакто я срещнах, нямам очи за други жени. Да, има много красиви създания, през годините съм бил обект на ухажвания, но съм ги пресичал в зародиш.
Имам жени-приятелки, но не си пиша с тях в тайни профили, нито пък те си позволяват да ми натрапват присъствието си. Просто защото съм дал и винаги давам ясно да се разбере, че аз имам до себе си човек, който ми е приоритет. И точка. Край на мача. И да не мислите, че жена ми е някаква жрица, която ме прелъстява всеки ден, изслушва ме, гледа ме в очите и никога не ме съди? Нищо подобно!
Жена ми понякога е адски досадна, често е кисела, друг път е мила, любвеобилна и обгрижваща, а в следващия момент е способна да ми вдигне кръвното с точно две думи, караме се, сърдим се, спорим….после се прегръщаме и целуваме и винаги някъде там, във въздуха около нас витае онова, което ни събра – любовта, която през годините добави към себе си и уважение, привързаност, обич.
Това, драги момичета и момчета, се нарича истинска връзка, поне според мен. Има ли любов и уважение, трети човек няма как да пробие този съюз. Всичко друго – за жената, която имала незнам си какви способности да накара мъжа незнам си как да се почувства, са, ще ме прощавате, дрън-дрън. Любовта е ЛЕКОТА.“