Защо днес връзките се разпадат толкова лесно? Защо е толкова трудно да поддържаме връзка? Защо се разделяме толкова често, въпреки че се опитваме много да обичаме? Защо хората изведнъж станаха неспособни на дълготрайни връзки? Забравихме ли как да обичаме? Или, още по-лошо, какво е любовта като цяло?
Седем златни правила за връзките
Клишетата във връзките, които мъжете харесват
Ето как разваляте връзките си в зависимост от зодията
Защо днес връзките се разпадат толкова лесно? Това е въпрос, който вълнува и млади и стари.
Не сме готови за безусловна любов. Не сме готови за жертви, за компромиси, за любов, без очаквания. Не сме готови да дадем всичко най-добро в името на отношенията ни. Искаме всичко да е лесно. Ние сме безделници. Едно препятствие е достатъчно, за да се откажем. Не оставяме любовта ни да расте, тръгваме си рано.
Ние не търсим любов, а тръпката.
Искаме някой, с когото да ходим на кино и кафенета, а не някой, който да ни разбира, дори когато мълчим. Прекарваме време заедно, но не създаваме общи спомени. Не искаме да живеем скучно.
Ние не искаме партньор за цял живот, а само някой, с когото ще се чувстваме добре тук и сега, и това е много временно. Когато страстта угасне, разбираме, че никой не ни е подготвил за обикновения живот. Не вярваме в красотата на предсказуемостта, защото сме твърде заслепени от жаждата за приключения.
Потапяме се в безсмисления градски живот, без да оставяме място за любовта. Нямаме време за любов, нямаме търпение да се занимаваме с връзки. Ние сме заети хора, преследващи материални мечти, и любовта не се вписва тук. Връзките не са нищо повече от удобство.
Личното пространство във връзките – защо е толкова важно
Защо връзките ти никога не се получават
Ние търсим незабавно удовлетворение във всичко, което правим:
Когато публикуваме нещо онлайн, веднага очакваме харесвания; когато избираме професия, очакваме успешна кариера и признание; когато избираме човек, очакваме голяма любов. Искаме зрелостта на една връзка, която идва с времето, емоционалната връзка, която се развива с годините – и очакваме това веднага, но не се случва по този начин. Нямаме нито време, нито търпение да изградим истинска връзка с човека до себе си.
Предпочитаме да прекараме един час със сто души, отколкото ден с един човек.
Ние сме „социални“ хора. Вярваме повече в срещата с хора, отколкото в опознаването им. Ние сме алчни. Искаме да имаме всичко. Лесно влизаме във връзки при най-малкото привличане към човек и също така лесно ги напускаме, щом намерим някой по-добър. Не искаме да извадим най-доброто от този човек, с когото сме. Искаме да стане перфектно веднага. Срещаме много, но рядко даваме реален шанс на някого. Всички сме разочаровани.
Технологиите ни сближават толкова много, че е невъзможно да се диша. Физическото ни присъствие е заменено от съобщения, чатове, видео разговори. Не изпитваме нужда да прекарваме време заедно. Вече имаме твърде много един от друг в живота: във всяка социална мрежа, в Skype, Viber… За какво друго да говорим?
Ние сме поколение скитници, които не се задържат дълго на едно място. Страхуваме се от обвързване. Вярваме, че не сме създадени за връзки. Дори мисълта за това плаши много хора. Не можем да си представим какво е да си с един човек до края на живота си. Ние си тръгваме. Презираме постоянството като някакъв вид социално зло. Обичаме да вярваме, че не сме като всички останали. Обичаме да вярваме, че не се съобразяваме със социалните норми.
Най-честите причини, поради които жените слагат край на връзките си
Ние сме поколение, което нарича себе си „сексуално освободено“.
Разделяме секса от любовта, или поне така си мислим. Ние сме поколения на секс и раздяла. Първо правим секс, а след това решаваме дали искаме да бъдем с този човек. Да правиш секс е като да излезеш на питие. Правим това, не защото обичаме човека, а защото искаме да почувстваме удоволствие, поне временно.
Сексът встрани също вече не е табу. Има дори концепцията за отворени връзки, приятели с привилегии, връзки за една нощ, секс без обвързване…
Ние сме практично поколение, което се води само от логиката. Вече не знаем как да обичаме безумно. Ние не бързаме към далечни земи, за да се срещнем с любимите си хора. Напротив, разделяме се заради разстоянието. Ние сме твърде умни за любов.
Ние сме поколение, което се страхува – да се влюби, да се ожени, да се провали, да изпита болка, да разбие сърцето си. Не допускаме никого до себе си и не се доближаваме до никого. Седим зад високите стени, които сме изградили около сърцата си, чакаме любовта и бягаме, и се крием всеки път, когато се появи на хоризонта. Не искаме да бъдем уязвими. Не искаме да разголим душата си пред никого.
След тези констатации от практиката на психолози, вероятно разбрахте отговора на въпроса защо днес връзките се разпадат толкова лесно? Но нищо не е непоправимо – можем да се върнем към „остарелите“ традиции на семейния живот. Вероятно тогава ще сме по-щастливи жени.