[modula id=“28322″] Село Мечкул, съвсем заслужено и все по-често наричан „Българският Стоунхендж“! Мечкул е малко планинско селце, разположено на около 740 м. над морското равнище в Югозападна България. Цялата местност около селото е, буквално, „обсипана“ от мистични скални фигури с титанични размери.
Златолист, Източник на вяра и чудеса
Преподобна Стойна, българката стискала жарава с голи ръце, лекувала безнадеждно болни
Рупите, вихър от космически енергии
Ванга, мъдрият „глас“, който ни завеща, че злото ще бъде победено само с добро
Самуилова крепост, паметни „страници“ от българската история
Мелник, където автентичността и магията се сливат в едно
Роженски манастир, „Храна“ за душата
Според старите български митове и легенди, именно тук, в скалите, ще видите отпечатъци от стъпките на храбрият, непобедим юнак Крали Марко и неговия кон Шарколия. А според други, че именно той с „голи“ ръце е подредил скалните фигури. Факт е, че днес все още няма научно обяснение как тези изваяни камъни, тежащи тонове, са заели тези форми.
Село Мечкул, по стъпките на Крали Марко, земята, слънцето, небето и звездите
От местните жители ще чуете, че село Мечкул започва от долината на р. Струма, при Черниче и завършва, чак, там горе, до в. Пирин („случайно“ наречен Пиринският гигант). Селище простиращо се от 265 м. надморска височина до 2 593 м. над морското равнище. Може би това е причината тази територия да бъде толкова богата на пъстър животински и растителен свят.
До село Мечкул може да се стигне с лек автомобил. Разстоянието от София е около 140 км., в посока Благоевград – Симитли – Полето. След това следвате отбивката за село Брежани – Ракитна, малко преди самото село се отбивате в дясно (по черен път) към местността „СВ. МИНА“ (има табелка). Всъщност за кратко ще се движите по стар римски път.
Ако се приближите до западните склонове на местността, ще останете поразени от величествената природна красота на България. Пред очите ви ще се открие необикновена гледка от високо над Кресненското дефиле. Река Струма, също криеща дълбоки тайни за себе си, гъвкаво се промъква като змия през огромните скални масиви.
Някои археолози предполагат, че този район е бил обитаван от хора 7000 г. преди новата ера!
Това необикновено място е изпълнено със Свети места. Тук се намира светилището на Св. Мина, скалният масив на Кирил и Методий, Чучулигата, Змията, Лъвската глава. Истинска мистерия е, че при всяко скално светилище расте различно по вид дърво.
Всяка година, в денят на Св. Мина, на 11.11, се чества храмов празник на селото. Църквата носещата името на Светията закрилник на семейството, е построена след заръка на леля Ванга, която помогнала на жена жителка на с. Мечкул.
В моментът, в който стъпите на земята, където някога тя е треперила под мощните стъпки на титаните и живите образи запечатани в легендите, ще се почувствате величествени и могъщи. Затаете дъх, огледайте великолепните скали… Ще видите, че те сякаш оживяват пред очите ви, притихнали, може би чакащи своето време да се събудят от дълбок многовековен сън…
Част от многото легенди, свързани с титаничните скали в село Мечкул
Според друга легенда и недоказана хипотеза, скалните масиви, с особено големи размери, са подреждани в строг ред и форма от титани, по заповед на самият Зевс – богът на небето, гръмотевиците и мълниите.
Веднъж стъпили в село Мечкул, накъдето и да се огледате ще почувствате, че се намирате в огромен древен скален град. Мистериите и загадките се преплитат. Тук ще се почувствате в светът на митовете и легендите. Тук времето е друго, сякаш се пренасяте във вековете на титаните, боговете, полубоговете, храбрите юнаци, красивите самодиви, горските феи…
Местните жители разказват, че някога е имало огромен харман, заслан с плоча от бакър, а девет коня във впряг вършеели житната реколта. Дали деветте коня са в пряк смисъл или пазят скрито послание, остава загадка…
Още по-назад във времето – предполага се, че тук е имало древнобългарски слънчев часовник, който служел и за календар, отразяващ годишните сезони. Всичко това буди изключително голям интерес! Има известна логика, тъй като географското разположение на село Мечкул е такова, че слънцето го къпе с лъчите си от изгрев до залез.
Друго предание гласи се, че площта е била култова. Тук са се събирали древните, за да изразяват почитанието си към съзвездието „Плеяди“, Полярната звезда, Малката мечка.
Колкото и невероятно да ви звучи всичко написано до тук, безспорен факт си остава, че скалните фигури пазят своите тайни. Всичко е толкова феноменално, загадъчно, мистично, магично… Едва ли е дело само на природата? Но кой знае…?
Полезна информация:
Село Мечкул, община Симитли, област Благоевград.
Препоръчва се носенето на удобни дрехи и обувки.
До част от скалистите фигури, се преминава през тесни и каменисти пътечки.
Поразителната красота на Белоградчишките скали, където всяка скала има собствена история