Склонна съм да се фокусирам върху малките неща. Като когато ме целунеш по челото. Или когато ми налееш чаша кафе. Или когато слушаш една от моите истории. През нашите почти две десетилетия заедно повярвах в нещо. Склонна съм да се фокусирам върху малките неща, защото ти правиш големите неща да изглеждат толкова лесни.
Свикнала съм с теб по всички най-добри начини…
Затова мога да забравя, че се прибираш по едно и също време всеки работен ден. А това всъщност е наистина голяма работа. Ти си толкова надежден, че през повечето време дори не обръщам внимание на тази надеждност.
Мога да забравя, че когато кажеш нещо, това е истина. Ти си мъж, който държи на думата си.
Мога да забравя колко нежен си с мен. От време на време те виждам в твоята работна стихия, когато трябва да си строг, категоричен и безкомпромисен. Тогава си спомням как се грижиш толкова мило за мен и колко си нежен.
Мога да забравя за това колко страхотен баща си. Начинът, по който внимателно обясняваш. Начинът, по който ме подкрепяш. Начинът, по който свободно казваш „Обичам те“. Начинът, по който децата ни заемат толкова голяма част от твоето сърце.
Мога да забравя колко си пълен с живот.
Винаги готов за дълга разходка. Готов за диво пътуване. Готов за уикенда на къмпинг под звездите. Твоите туристически обувки са до вратата и са готови.
Мога да забравя за силата ти. Много си мълчалив за това, не се хвалиш. Не обикаляш, крещиш и не се биеш в гърдите.. Но тази сила? Там е, мълчаливо чака.
Мога да забравя за нашето приятелство. През повечето време всичко между нас се случва толкова лесно. Ти си най-забавният човек в света, с който мога да споделям закачки. Очаквам те с нетърпение, обичам нашите разговори. Тъй като това ми помага да израствам, мога също да разчитам на теб да ме предизвикаш точно по начина, по който трябва да бъда предизвикана. Ти си моят невероятен, истински приятел.
Ако трябва да те спра точно сега и да изброя колко си прекрасен, колко благословена от Бог се чувствам като твоя жена, ще започнеш да се смееш по твоя, малко свенлив начин. Ще изглеждаш като мравка под лупа. Тази внезапна светлина върху смирената ти душа би те накарала да се почувстваш напълно неудобно и съм сигурна, че веднага щеше да започнеш свой собствен списък за това как се чувстваш благословен с мен. Би благодарил на Бог за тази благословия. И аз бих се съгласила, на 1000 процента ще съм съгласна, че и двамата сме толкова благословени. Дадена ни е такава милост, такава благодат. Всичко ни е дадено.
И тогава ти ще кажеш нещо очарователно остроумно и аз ще се смея, докато доливаш кафето ми. А аз ще бъда толкова благодарна за …малките големи неща.