Първата целувка. Първият път. Първата любов. Първите пеперуди в стомаха. И първото вричане във вярност. Първото истинско обещание. Първото разочарование. Първата болка.
Всеки път, когато се разделяш с любовен партньор боли, но когато е за първи път, болката е особена. Непоносима. Запомняща.
Първата любов – забравя ли се някога тя? Възможно ли е да не изпитваме нищо към човека, в който за първи път сме се влюбили така силно. Така истински. И да го заличим напълно от съзнанието си? Сякаш никога не е съществувал. Всички спомени, моменти, чувства. Нима е възможно да бъдат напълно изтрити? Не мисля, че е възможно…
Представяме ти някои от причините, които показват защо не може да се забрави първата любов.
Любовта е била силна
Първата любов ни кара да разбираме, че е възможно да ни е грижа за някой друг по много специален и необикновен начин. И никога до преди да я срещнем , не сме предполагали, че сме способни на толкова силни чувства. Първата любов е разтърсваща, изпълва ни с различни чувства и емоции. Със страст, вълнение, но в същото време изпитваме страх. Първата любов завинаги ни бележи. И никога не сме същите след нея. Ето затова не се забравя.
Първото разочарование
С първата любов идва и първото разочарование. Първата болка. За първи път чуваме звука на разбитото сърце. И си мислим, че не бихме оцелели след него. Но уви. Животът продължава въпреки всичко. И дори да сме си мислили, че ще умрем от мъка, преминаваме и през това. Но в съзнанието ни остава ясно спомена за тази любов и болката, която ни е донесла. Болка, която почти не ни е убила. Нима се забравя тя?
Първата любов е била наивна
Първата любов на всеки човек винаги е наивна. Тогава, когато я срещаме, възрастта и психиката ни са твърде крехки. Все още светът на трудностите е бил непознат за нас. По времето на първата любов, всички сме гледали на живота през розови очила. И сме си мислили, че завинаги ще останем с този човек, когото така наивно обичаме. Да ама не. Минава време и връщаме лентата на живота ни назад. И осъзнаваме колко заблудени сме били някога. Клайв Луис е казал: „Един ден ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки.“ И в любовта е така.
Първата любов променя
Още една причина, която те спира да забравиш първата си любов е, че тя те е променила. Любовта преобразява човек към по-добро. Може би след края на връзката ти с него те е боляло много. Но тази връзка те е променила. Дала ти е безценен урок, който винаги ще си спомняш. Заедно със спомена за първата любов. Не е възможно да забравиш този, който те е променил. Нима е? Кажете ми ако сте успели, защото аз не мога.
Раздяла насила
Една много обективна причина, поради която никога няма да забравиш първата си любов е ако връзката ви е приключила, но не по ваше съгласие. Ако други хора са се намесили и разделили насила, съвсем нормално е винаги да помниш онова момче. Момчето, с което си искала да бъдеш завинаги. Но чужди хора са се намесили и са сложили край на връзката ви. Но не са успели да убият любовта между двама ви. Любовта, която и до днес е жива.
Да помниш твоята първа любов е болезнено, ако все още изпитваш чувства към нея. Но в същото време и приятно, защото тя ти показва, че някога си обичал и са те обичали истински. Първата любов е доказателство, че времето не може да изтрие нито спомените, нито чувствата. Те остават. И не. Не избледняват. Просто свикваме с тях. Свикваме с липсата на любимия човек и се примиряваме, че той е вече чужди за нас. Че друга целува устните му и гали косите му. Често се чудим дали все още си спомня за нас и дали изпитва нещичко. Въпроси, чиито отговори може би никога няма да разберем. И ще останат загадка за нас. А ти все още ли обичаш първата си любов?