Трябва ли да знаем и можем всичко? Повече ни помага или ни вреди това? На тези въпроси всеки се е опитвал да си даде отговор.
Понякога ни се иска да знаем и можем всичко. Това обаче никак не ни помага. Познаването на повече неща, отколкото е необходимо, ни носи отрицателна емоция. В същото време, знанието на съществените неща от живота, ни дават самочувствие.
Сократ е казал – „Аз знам, че нищо не знам“. Може би истината е, че винаги има какво да научим. Тогава в определени моменти спокойно можем да кажем „не знам“ и никой няма да ни упрекне. Това признание не само изяснява ситуацията, но и ни кара да се чувстваме спокойни, че не сме подвели някого.
Обратната ситуация не води до нищо добро. Непризнаването на нашата слабост ни изтощава емоционално.
Най-трудно е да кажем „не знам“ на детските въпроси. Децата са любознателни и постоянно питат. Когато не можем да отговорим, за нас става неловко. От друга страна сме склонни дори за излъжем, ако въпроса е твърде неудобен.
Твърде сходна е ситуацията и с признанието „не мога“. Когато наистина не можем, трябва да го заявим категорично. Това също е много трудно, защото сме свикнали да чуваме, че няма невъзможни неща. Но дали това е вярно?
За някого дадено нещо е доста лесно, а за друг не. Това, че не можем нещо, не ни прави по-слаби, а по-неопитни. Възможно е когато кажем, че не можем, да се почустваме зле. Това не е непоправимо, трябва само да не се отказваме, а да продължаваме да се опитваме, докато успеем.
Слабост проявяваме в случаите, когато казваме, че не можем, за да не носим отговорност. Това е по-лесния вариант, но и по-пагубния. У нас остава неприятното чувство, че сме предали нечии очаквания. За кратко сме доволни от себе си, но после идва съжалението.
Защо ни е трудно да си признаем, че не знаем и не можем? Нима не сме хора и нищо човешко не ни е чуждо. Всеки човек има своите положителни и отрицателни страни. Незнанието и несправянето с нещо, не трябва да ни отчайва, а да ни мотивира да се научим. Да даваме всичко от себе си, пък да става каквото ще.
Не сме длъжни да знаем и да можем всичко. Длъжни сме да не се отказваме да бъдем по-добри във всяко нещо, което се изисква от нас. Да питаме и да очакваме да ни се даде отговор. Важното е да си помагаме, да споделяме опит и да бъдем оптимисти.
