Колкото и добре човек да живее, накрая се жени. Това е истина, която няма смисъл да поставяме под съмнение. Какво следва после? Обвързване с партньор или връзка с цялото му семейство? Последното е вярното.
Винаги се чудим кое е по-малкото зло, дали сблъсъка със свекървата или срещата на четири очи с тъщата. И в двата случая е „страшно“. Искаме или не трябва да се противопоставим и на двете. Хубаво е ако това стане колкото се може по-късно във времето. Но срещата е неизбежна. Трябва да се заредим с много сили, търпение и спокойствие.
Много е важно, когато имаме какво да си кажем с новите ни роднини, да действаме като екип. Тоест мъжът и жената да бъдат единни, за да могат да устоят на нападките. А те не са малко. Особено когато се родят децата, мърморенето започва. Вие не сте добри родители, не успявате да възпитате децата си добре, много ги глезите, непослушни са. Ние ви възпитахме добре, а вие не се справяте.
Така ще бъдем уязвими, рискуваме авторитета си пред децата, когато горните забележки са направени пред тях. Как да реагираме, как да си помогнем? Хубаво е да се знае още в началото „кой е шефа“. Трябва да се изкаже изрично, че ние сме родителите на тези деца сега, а те са били някога възпитаващите. Не следва да ни се месят, освен да бъдат любящи и добри баба и дядо.
Не е трудно да застанеш зад думите си и да отстояваш правата си на родител. Вярно е, че в някои случай сме неподготвени и търсим помощта на по-мъдрите и по-знаещите, но само до там. Не бива да им става навик да казват кое как да стане.
Освен родителите, изграждаме отношения и с братя и сестри на половинката си. Те в случай, че още не са родители, могат само да злорадстват. Например да ни се смеят на това как не можем да излезем от дадена родителска ситуация или пък още по-зле да ни завиждат на това, че сме постигнали, това което те не са.
Във всички така наречени „опасни връзки“ е необходимо да държим на добрия тон. Да не се втурваме в обяснения и задълбочаване на конфликта. Да имаме нужното търпение и разбиране. За никой няма да е от полза, лошите взаимоотношения в семейството. Особено за децата, такъв вид среда е пагубна. Може в желанието си да докажем кой е прав, да нараним децата и те да се комплексират или да попият нашето поведение. Може да ги накараме, без да се усетим, да избират страна и да се настроят срещу някой от семейството.
За да бъдат добри отношенията ни с новите и стари роднини, бъдете една идея по-хрисими, смели и решителни. Заявете позицията си на добри родители и поставете граници между вас и тях. Така със сигурност децата ви ще отраснат в здравословна среда и ще имат щастлив живот.
