Според народното поверие на Еньов ден цветята и билките имат най-голяма сила да лекуват. Освен, че имат лечебни свойства, набраните билки служат и за гонене на духове, както и за правенето на магии. Те обаче трябва да се съберат преди да изгрее слънцето.
Преди първите лъчи се берат и полски цветя, от които се прави голям венец. През него се преминава три пъти за здраве, а после се пази през цялата година. На Еньовден хората се изкачват по високи хълмове, за да видят изгрева на слънцето, и след това гледат сенките си. Ако те са цели, това е знак, че ще са здрави през цялата година.
На някои места в България има поверие, че еньовската роса също има лечебна сила. Смята се също, че от Еньовден времето постепенно започва да клони към зима. Вярва се, че този ден е далечен предвестник на зимата. По стар обичай българите казват „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
Българите вярват, че изгревът на Еньовден е по-специален от другите – на този ден Слънцето „играе“ и „трепти“. Който го види в това му състояние, няма да боледува през годината. Според поверието, когато Слънцето изгрява, трябва да се обърнем с лице към него и да погледнем назад през рамо. Ако видим цялата си сянка отразена, ще бъдем здрави цяла година, ако е само на половина – ще боледуваме. Според друго поверие, на този ден Слънцето се насочва към зимата, но преди това се окъпва. Така водата става лековита. Който се умие с течаща вода или роса на Еньовден, ще се радва на крепко здраве.
На Еньовден не се жъне. Българите наричат деня „аталия“ („хаталия“), което значи лош ден. Вярва се, че който не уважи Свети Еньо на празника му и отиде да работи, ще бъде наказан – гръм ще удари нивата му. „Грабене“ и „мамене“ на плодородието Българите вярват, че подобно на Гергьовден, на Еньовден магьосници и баятелки излизат и отиват на чужди ниви, където голи извършват различни ритуали. Тези ритуали карат стръковете на нивата да им се поклонят. Кланят се всички стръкове с изключение на един – царя на нивата. Жените го откъсват и го носят на друга нива – своята или на поръчителя на „грабенето“. По този начин плодородието отива на другата нива. По тази причина стопаните на ниви предварително жънат средата или ъглите на своята нива, за да изглежда тя „обрана“ и да не я закачат магьосниците. Някои стопани остават на нивата през нощта, за да я пазят.
Според легендите, на Еньовден тревите и билките притежават най-много лечебни свойства и сили. Билкарите, баячките и магьосниците излизат рано сутрин, преди изгрев, и берат 77 билки и половина, които ще се използват цяла зима за лечението на всички болести и на болестта без име. Правят се еньовски китки (най-важната част, от които е еньовчето), които се връзват с червен конец. Те се използват за лек до следващия Еньовден. Вярва се, че с тези билки се лекуват безплодни жени, пази се къщата от зли духове, правят се различни магии за омраза или любов.
