Обичаите на Антоновден са много близки до тези на Атанасовден, който се празнува на 18 януари. Според народните вярвания Свети Антоний е по-малък брат близнак на свети Атанас. Те единствено двамата заедно можели да се борят против болести и чумата. Затова в Пиринския край народът наричал двата празника „сладки и медени“, за да се спасят от болестите.
На този ден трябва да почерпят Антон, Антония и производните – Андон, Анко, Антоанета, Анчо, Антоана, Донко, Дончо, Донка, Донина, Доника, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоница, Тотка, Тошка и други.
Обредните символи на този ден са свързани с легендата за двамата братя близнаци. Народът вярвал, че само двамата братя могат да спасят селото от тежки болести и чума. Само те двамата могат да спасяват хора, да изорат браздата, от коятo бягат зли сили и демони. Само двамата братя близнаци могат да направят жив магически огън, с който да лекуват.
Неделя Щонова: Това образува в теб такива едни вълшебни мехурчета …
Ето какви са традиции и обичаи на Антоновден (Лелинден) 17 януари:
Свети Антоний Велики
Преподобни Антоний Велики ( Антониус от латински: „безценен“) е роден около 260 г. Той се оттеглил в пустинята и в продължение на двадесет години се отдал на усамотение. Макар и далеч от светския живот, той помагал на хората, които идвали да ги лекува, съветва и напътства. Помагал на всички с каквото можел. На преклонните 103 години, той влезнал в спор с представитили на арианското учение и ги оборил. След своята кончина, той бил погребан тайно, а по-късно мощите му били пренесени във Виена.
Народни митове
В народния фолклор Свети Антоний е обрисуван като по-малък брат близнак на Свети Атанас. Според народните поверия, двамата братя били ковачи, а според други легенди– железари, налбанти. Не напразно двамата братя били описвани като ковачи – във фолклора, ковачите са творци на вселената и управляват огъня. Стихията огън можела да разрушава, но и да съгражда, била божествена.
Народът вярвал, че ковачите, небесни творци имали магическа сила. Тази магия се усилвала двойно, когато това били двама братя близнаци ковачи – Свети Антоний и Свети Атанас. Те не само управлявали огъня, но вдъхвали магическа сила на всичко, което правели с ръце. Легендите разказват, че двамата братя близнаци изваждали желязото с голи ръце от огъня и го оформяли. Образите на двамата братя вдъхвали не само божественост, но и респект пред борбата с демоните.
В народната митология ковачът е сакрално лице – връзката с Бога, той може да лекува, да разваля магии.
Обичаи
Празникът на 17 януари Антоновден е за предпазване от болести и чумата. Младите булки стават в зори, приготвят и раздават медени питки за „лелята“ на блзики и комшии за хората и животните. Наричат питките благи, пресни или чумни.
Специално приготвените содени питки, намазани с мед или петмез, се раздават на съседите и близките за здарве, а една питка се оставя на тавана „за лелята“ ( за чумата). Затова празникът се нарича Лелинден.
Трапезата
Рецепта за содена питка
Продукти:
2 чаши брашно
1 ч.л. сол
1 ч.л. сода за хляб
1 с.л. оцет
3 с.л. олио
1чаша вода
Начин на приготвяне:
Първо
Брашното се пресява и се прави кладенче в средата. Содата се погасява в лъчжиката оцет. В брашното се слагат солта и олиото и се добавя постепенно 1 чаша хладка вода за замесване на меко тесто.
Второ
Оваляйте тестото в брашно и го оставете 15 минути. В намазана с олио тавичка с ръце се оформете питка, като оставите малко тесто за украса.
Трето
С вилица се набожда цялата питка, за да не се пука при печене. От оставеното тесто с намазнени ръце се правят фигурки с традиционни мотиви върху питката – грозд, слънце, кръст, къща, класове, птичка.
Четвърто
Намажете питката с олио и печете 35 минути на 180 С. След като я извадите от фурната, напръскайте с вода и завийте с кърпа, за да е мека, топла и пухкава.
Според народните вярвания Антоновден не е хубав ден, той е един от тежките празници, защото светецът гони лудостта, но понякога не я стига и се сърди.
И двата поредни дни Антоновден и Атанасовден са посветени на едрия рогат добитък. Свещеникът обикаля селото и пръска със светена вода по животните. Храната на животните се освещава и им се дава да ядат. На някои места хората изкарват животните на улицата, за да отбележат първото затопляне.
Обредите на Антоновден, които се правят са свързани с огъня. Ритуално се добива нов огън, жив огън, което пресъздава магията на създаването на света, когато хаосът се превръща в космос.
Забрани на Антоновден
На този ден се спазват строги забрани, за да се спасят хората от чумата.
Не се вари боб, леща, царевица, за да се изгони шарката.
Жените не плетат и не шият, за да не се убодат, защото трудно ще зарасне.
Домакинте спускат кепенците, залостват вратите и стоят на тъмно, за да не видят болестите светлина и дойдат.
Не се яде свинско месо, за да не се разсърди болестта.
Не се пипа вълна, защото се казва, че чумата спи в нея.
Жените не решат косите си, за да не падат гръмотевици върху тях лятно време.
Заключение
Имен ден празнуват много българи на този ден. На имен ден хората споделят радостта си със свои колеги , близки, приятели, защото имат по-широк социален кръг, отколкото в миналото. Празникът на нашето име одухтворява делниците и внася радост в ежедневието ни.
Георги Господинов стана българска знаменитост №1, би Гришо и Стоичков
