„Горда Стара планина,
над ней Дунава синей …“
Бялото, зеленото и червеното бавно се устремяват нагоре и засияват на фона на яркосиньото септемврийско небе. Шестият ден на септември е. Точно днес е време да спрем за малко, да слезем от бясната въртележка на ежедневието, да поемем въздух и да си спомним. Кои сме, откъде идваме и накъде вървим.
Днес е България отбелязва Деня на Съединението.
Дни като този са за да си спомним. Да осмислим една проста истина – щом след всички изпитания, през които сме преминали, днес ни има на картата на света, това не е случайно.
И нищо, че в последните месеци сякаш сме зрители на някакъв странен театър на абсурда.
И нищо, че повече от три десетилетия преливаме от пусто в празно и че след всички приказки за „пазарната икономика“ и „парламентарната демокрация“ към днешна дата сме се докарали до „парламентарна икономика“ и „пазарна демокрация“. Това са ненаучените ни уроци.
Затова – нека замълчим и сведем чела с мисъл за всички онези, които са платили с живота си цената на това да я има България. Да ни има нас.
Честит 6 септември на всички по „върховете“ на властта, които вероятно си въобразяват, че са безсмъртни и затова не спират да трупат. Но безсмъртни са човешката алчност, лицемерие и глупост. Както и достойните дела и саможертвата в името на по-доброто бъдеще! Всеки се самоопределя с изборите, които прави.
Честит 6-ти септември и на тези, които са извън България – на отчаяните и гневните, тръгнали да търсят по-добър живот за себе си и децата си. Дано си струва… Но помнете кои сте и откъде сте. Защото извън пределите на България всички ние сме просто прашинка на вятъра. Прашинка, която само тук, на тази земя има тежест на планина.
Честит 6-ти септември на всички, които обичат България. На тези, които са разбрали, че както не можем да избираме родителите си, така не можем да избираме и мястото, където да се родим. И, че където и да ходим по широкия бял свят, тук, в тази страна са домовете ни, спомените ни, душите ни, сърцата ни. Тук сме най-истински, най-себе си.
И колкото и да се опитваме да променим този факт, не можем. Но можем всички заедно да променим много неща. В името на дедите ни и заради бъдещето на децата ни.