На изток чаят е философия и състояние на духа, за европейците по-скоро топла или студена тонизираща напитка. Чаят е истинското отражение на различното възприемане на света в двете култури. Японската чайна церемония е развила до висотите на изящно изкуство обикновения акт на поднасянето на чая и приемането му с благодарност. Ако решите да последвате будистките монаси и да тръгнете по пътя на чая много хора ще ви подкрепят, защото изучаването на чайната церемония е път към самоусъвършенстване, духовно пречистване и развитие. Да се научите да приготвяте чай, не е толкова сложно. Сложното е да разберете истинското й значение, мащабната философия, движенията и частите от ритуала. Това обаче отнема много време. Години…
Но ако все още не смятате да стигате толкова далеч, нека всичко казано дотук да ви послужи за вдъхновение в ежедневната наслада от топлата чаша чай. Тук ще разгледаме накратко най-основните разновидности да чая, които са достъпни в нашето ежедневие.
Чаят – Всички видове се приготвят от два основни вида чаено дърво или чаен храст – Camellia sinensis или Thea sinensis.
След като чаените листенца се откъснат от дървото, те се подлагат на оксидация или сушене. В зависимост от оксидацията се получават няколко основни вида чай – бял, зелен, олонг и черен.
Белият чай
Той е най-слабо окислен и с най-деликатен аромат. Приготвя се от най-младите чаени листа на клонките, покрити с бял мъх, и прилежащите им цветни пъпки. Той не се оставя да ферментира и от него се получава светла, почти бяла запарка. Температурата на водата трябва да е около 70 °С. Твърди се, че само ценители могат да се насладят на изключително деликатния му вкус и финни аромати. Един от най-скъпите чайове на света е белият „Силвър Типс”.
Зеленият чай
Той е неизменна част от японското меню – има го във всеки ресторант. Някои му придават чудодейни действия като това, че японците изглеждат винаги млади благодарение на редовното пиене на зелен чай.
Един от най-известните зелени чайове е японската сенча.
Около 80% от произвеждания чай в Япония е сенча. В превод означава „печен чай” („сен” означава пека, а „ча” е японската дума за чай). Това наименование идва от старата технология за обработване на чаените листа, които след изсушаването били печени на тиган. Днес процесът е доста осъвременен: най-младите листенца от пролетната реколта се поставят за 15-45 секунди на пара, за да се предотврати оксидацията, след това се навиват чрез три процеса на сушене и накрая се пекат, за да се подсили ароматът.
Според японците сенчата има добро влияние върху тялото и дъха. Зеленият чай в миналото е използван като лекарство. Той съдържа много повече витамин С от който и да е цитрусов плод. Също така е можеш антиоксидант и неутрализира свободните радикали в организма. Доказано е, че редовната консумация на зелен чай намалява риска от ракови образувания в стомаха, черния дроб, белите дробове, предпазва от рак на гърдата, както и от рак на кожата. Зеленият чай подпомага перисталтиката и засилва метаболизма. Затова много специалисти го препоръчват при диети за отслабване.
На цвят е зелен, леко сладникав, с изразителен вкус на трева, море и гора. Цветът и ароматът на сенчата зависят както от произхода, така и от реколтата и начина на обработка. Например този от по-късна реколта има по-горчив, по-робустен вкус и по-слаб аромат. Като цяло обаче това е най-добрия чай, идващ от Земята на изгряващото слънце.
Приготвя се, като 1 чаена лъжичка (7-8 грама) се залива с топла вода (около 70-80 °С) и се оставя да престои 3 минути.
Олонг
Той е по средата между зеления и черния чай и по аромат, и по съдържание на кофеин. За него е характерно, че е с нарочно прекъсната ферментация. Наричат го червен чай. Запарва се при температура на водата около 80-90 °С. Към този вид чайове се причислява и Пу Ер, който дълго време се е пиел само от китайският императорски двор. Цената му била изключително висока, а технологията на производство – строго пазена тайна. Твърди се, че ферментира два пъти, като в процеса участват специални бактерии. Китайците го пият за лечение, а в световната медицина от него правят извлеци, капсули и други лекарствени продукти. Причината е, че според различни изследвания редовната му употреба води до стопяване на мазнините и помага срещу редица заболявания. Чаените листа се окисляват частично. Добавянето на цветове към чая пък е стара китайска традиция, идваща от провинцията Фуджи. Олонг достойно се отплаща на тези, които са го избрали и са се осмелили да разкрият тайните му.
Черният чай
Той е най-известният по цял свят. Той се окислява много по-дълго време от белия и зеления, затова в него има по-голямо количество кофеин. За разлика от първите два, той запазва аромата си много по-дълго време, но при процесът на пълна ферментация, се разграждат най-важните катехини”, от които зависи здравословният ефект на чая. Колкото по-слабо е ферментирал един чай, толкова по-кратко се запарва, с по-ниска температура на водата и се получава по-здравословна напитка. Черният чай е най-вкусен, когато се запари на температура 95°С. Най-големият производител на чай е Китай. Там се предпочита зеленият, но се произвеждат и всички други видове. Любимият чай на европееца все пак остава черният, въпреки че напоследък зеленият придобива все по-голяма популярност заради здравословните си ефекти.
*Катехини – полифеноли, които се съдържат в чая. Изследвания доказват, че катехините са изключително мощни антиоксиданти, които се борят успешно с вирусите, обезвреждат свободните радикали, забавят стареенето и имат цялостно благотворно влияние върху човешкото здраве.
В кукленския манастир „Св.Св. Козма и Дамян” стават чудеса, психичноболните оздравяват
Ето диета, с която Ким Кардашиян свали 30 кг за кратък период от време
