Всяка година, първата събота след Сирни Заговезни, се отбелязва църковният празник Тодоровден. Празникът Тодоровден е известен още със следните имена: Тодорова събота, „Конски Великден“, Тудорица.
Денят на Тодоровден е посветен, в чест на здравето на конете, на коневъдството и на конния спорт, затова е наречен „Конски Великден“.
Тодоровден – Конски Великден
Какво символизира конят?
Конят символизира свободата и независимостта, силната и необуздана воля, храбростта, мощта, бързината, лоялността, здравето на духа и тялото. От тук води и началото си изразът: „Здрав като кон“.
Според българските предания конят е символ на небето и Слънцето. „Мост“ между Горната и Долната земя. Вярва се, че мощта му е толкова силна, че нито една зла сила, дори и най-силната демонична, не може да го достигне.
Значението на името Тодор, произлиза още от дълбока древност и означава „Божи Дар“.
Светецът Тодор е изписан на иконите яздейки бял кон и като борец със змейовете.
В този празничен ден Имен ден празнуват, всички които носят имената и техните производни: Тодор, Тодора, Теодора, Теодор, Тео, Тошо, Тошко, Тоше, Божидар, Божо, Божидара, Божанка, Божана, Дарина, Дара, Дора, Дорка, Дарко.
Според старите народни предания, на този ден Св. Тодор яхнал своят мощен кон, обикалял из нивята, за да провери, дали са поникнали семената. След, което забивал копието си в земята, връзвал конят си за него и започвал да сваля от себе си деветте кожуха, които носел. Сетне отивал при Бога, за да го помоли за идване на лятото.
По стар обичай от българският народен календар, младите невести получават правото да месят хляб в дома на техните съпрузи.
Обредната пита задължително се оформя като кон или подкова, маже се с мед, по който се залепва варена царевица. От питата се слага в яслите на конете. Омесеният хляб се проверява от свекървите. Обредът символизира сближаването между снахите и свекървите.
Според друго поверие, младите момичета омиват косите си с вода с накиснати в нея сламки от яслите, за да имат лъскави и здрави коси, точно като гривите на конете.
По стар български обичай, още от ранни зори, щом слънцето покаже първите си лъчи от изток, мъжете се захващат да сплитат опашките и гривите на конете. Задължително ги закичват с пискюли и цветя, след което ги водят на водопой.
Това е подготовка за предстоящото традиционно конно състезание, т.нар. Кушии. Състезанието е изключително интересно, предавано поколения наред, изпълнено с дълбока символика.
Победителят от конното надбягване обикаля с коня си всички домове в селото. Домакините го посрещат с почит и уважение, като в знак на благодарност за посещението напояват кончето с вода.
Жените пременени в носии, пеят традиционни народни песни и вият тежки български хора.
На Тодоровден на празничната трапеза се слага обредна пита, варена царевица, варено жито, супа леща, варени или печени картофи, гъбена супа.
Великденски пости: 7 причини да ги спазваме; дни, указания, правила и хранене
