Попитали едно дете: „какъв искаш да станеш като пораснеш, то отговорило: щастлив! Този отговор е неочакван за възрастните. Но за децата е логичен. Те са щастливи и искрени в чувствата си.
Трудно ли се достига до щастието? Стремежът към него е нескончаем. Когато го искаме, то не идва при нас. Когато спрем да мислим за него ставаме щастливи.
Какво може би представлява щастието?
– Да се събудиш с усмивка. А тя е заразна и води до друга.
– да си приготвиш любимата храна и да се отпуснеш в тишината.
– да чуеш от любимите хора обичам те.
– да се обадиш и чуеш любим човек.
Понякога и за някой нещастие може да е?
– когато мислиш за материални неща, които те напрягат.
– когато си поставиш недостижима цел и тя те кара да се чувстваш неудовлетворен.
– да мислиш за успехите на другите и как ти да бъдеш като тях.
– да постигнеш желаното повишение, с цената на много компромиси и усилия.
– да откажеш на детето си да поиграете заедно, защото имаш много работа.
– да имаш повече средства, от колкото са ти необходими и пак да не си доволен.
Виждате разликата между щастие и нещастие. Тогава защо има много нещастни хора, може би да бъдем нещастни ни харесва повече и сме свикнали с това. Може би сме сменили приоритетите си несъзнателно. Може би и е много по-лесно да обвиняваме останалите, за това, че сме нещастни.
Какво ни струва да бъдем по детски щастливи? Да се усмихваме и да предизвикваме доброто отношение на хората към нас. Да правим другите щастливи е много зареждащо. Това е като да подариш подарък на Коледа на любим човек, даже и на непознат. Доброто у нас води до добро отношение към нас. Щастието е огледално, тоест каквото даваш, това и получаваш.
Не мисля, че има човек, който му харесва да бъде нещастен. В същото време така сме устроени, че когато го получим, не можем да го разпознаем и да го задържим. А да си щастлив не е никак трудно. Събуждаме се и казва ме – днес ще е прекрасен ден. Не трябва да се разколебаваме в това си убеждение. И денят наистина става прекрасен. Светът ни изглежда красив, трудностите стават лесни и т.н.
Пътят към щастието е дълъг, но постигнеш ли го, това е половината от него. Останалата част е да можеш да му се насладиш. Затова излезте навън сложете си „розовите очила“ и погледнете всичко, което и преди сте виждали. То добива друго измерение. Не спирайте да търсите щастието, въпреки това че някой ви казва, че няма такова. Напротив накарайте и другите да мислят, като вас, заразете ги с щастие!
