Любовта е страничен продукт на съзряващото съзнание. Тя е точно като аромата на нежно цвете. Не го търсете в корените, няма го там. Вашата биология е вашите корени, вашето съзнание е вашият разцвет.
Като се превъплъщавате все повече и повече в отвореният лотос на съзнанието, вие ще бъдете изумени – смазани от невероятно преживяване, което само по себе си може да се нарече любов.
Ще сте изпълнени с радост, ще преливате от блаженство, а всяка клетка на вашето същество танцува в екстаз.
Вие сте точно като дъждовен облак, който иска да вали. В момента, в който сте обхванати от блаженство, имате силно желание да споделяте в себе си.
И когато споделяте, това е любов.
Любовта не е нещо, което можете да получите от някой, който не е постигнал блаженство. И такова е нещастието на целия свят: всеки иска да бъде обичан и се преструва, че обича. Не можеш да обичаш, когато не знаеш какво е съзнание. Ако не познаваш истината, добротата, красотата и нейният аромат.
Ако си празен, ако си кух … Какво можеш тогава да дадеш? Нищо не расте в твоето същество, нищо не става зелено. В теб няма цветя. Твоята пролет още не е пристигнала.
Когато дойде пролетта и изведнъж започвате да цъфтите и да излъчвате скрития си аромат. И когато споделяте този аромат, споделяте тази грация, споделяте тази красота, ето това е любовта.
Съвършенството и любовта не могат да бъдат разделени.
Ако ме попитате: „Какво е любовта, не искам да ви нараня, но не мога да се сдържа. Трябва да ви кажа истината.
Не знаете какво е любовта. Не можете да знаете това, защото все още не сте влезли дълбоко в съзнанието си. Вие сами не сте го изпитали.
Ти не знаеш нищо за това кой си. В слепота, в невежество, в безсъзнание любовта не расте.
Първо, трябва да сте пълни със светлина, пълни с удоволствие – толкова много, че да започнете да преливате. Тази преливаща енергия е любов. Тогава любовта е призната за най-голямото съвършенство в света. Нито повече, нито по-малко.
Всички се опитват да бъдат перфектни. И щом някой започне да се опитва да бъде перфектен, той веднага започва да очаква съвършенство от всички останали. Той става осъдителен.
Тъй като не можете да бъдете перфектни, започвате да се чувствате виновни, губите уважение към себе си. А човек, който е загубил уважение към себе си, губи цялото си човешко достойнство. Но човекът не може да бъде съвършен.
Приемете това и се оставете да бъдете обичани и излекувани от любовта.
По материали от чуждия печат
