Кейт Маклауд има такъв живот, какъвто можете да си представите на големия екран. И всъщност една част от него е адаптирана за телевизия. Рубриката „Модерна любов“ на „Ню Йорк Таймс“ от 2015 г. подробно описва любовната история на Маклауд със съпруга й Джъстин Маклауд, основател и главен изпълнителен директор на Hinge. Този разказ за тяхната история съдържа едно от основните убеждения на Кейт: „Любовта поражда любов.“
Връзката й става катализатор за създаването на нейната компания Kate McLeod Body Stone – която произвежда овлажнители за кожа, за да насърчи грижата за тялото (и бебешката мека кожа). „Усещането за допир и прегръдките ни дават сила“, казва Маклауд. „Използването на сила е различно за всеки човек, но това е, което работи за мен.“
По-долу Маклауд споделя какво е за нея „уелнес“, как тя се свързва с тялото си и какъв е ключът към силните връзки.
Относно нейното определение за уелнес: Ако бяхте ме попитали преди пет или десет години, щях да отговоря с „Да се потя на йога постелката няколко пъти седмично. Да медитирам и пия сокове “, и това определено може да бъде част от здравословния начин на живот, но вече не го определям така. За мен уелнесът е когато съм наясно и когато присъствам. Мога да правя безкрайна йога рутина и все още мога да бъда затворена в своите мисли за проблемите. Ако не присъствам, тогава вероятно не се свързвам не само с тялото си, но и с хората около мен.
Преди няколко години работех с един невероятен енергиен лечител и той ме помоли да погледна палеца си. Когато се изнервя, започвам да гриза кожичките си и палецът ми този ден беше почти унищожен. Затова той ми каза да го погледна и ме попита: „Разбираш ли, че палецът си ти? Това е твоето тяло. Чувстваш ли това?“ Така се убедих, че дори да не си отваряме устата, пак казваме нещо. Имаме вътрешно излъчване. След това има това външно излъчване, което никога не спира и е буквално във всичко – от това как говорим, до начина, по който живеем, и учи света как да се отнася с нас. Когато осъзнаете нервността си и можете да я почувствате, тогава можете да я обработите – това е уелнес.
Отдалечаването от града ми даде шанс да създам своя собствена рутина. Аз съм щастливка, защото моето 2-годишно дете обича да спи и не се събужда преди 8:30 сутринта. Аз наистина обожавам сутрините си, защото те са за мен и сина ми.
Не пия кафе – кофеинът ме кара да се чувствам напрегната. Сутрин си правя напитка от куркума и Ашваганда, която съдържа куп адаптогени, шепа сурово кашу и гореща вода – блендирани. Това е моето сутрешно питие.
За добрите отношения: Запознах се със съпруга си, когато бях на 18 и определено не беше любов от пръв поглед. Когато го срещнах за първи път, беше вторият ми ден в колежа.
От момента, в който започнахме да се срещаме преди края на учебната година, бяхме неразделни. Ние сме партньори в духовния растеж, което означава, че наистина предизвикваме много неща един в друг по много начини.
Едно от нещата, на които ме научи връзката ни, е на важността на любовта към себе си, че трябва всъщност да се погрижа за себе си, че трябва да се обичам, за да изградя тази невероятна връзка.
Относно нейния подход към храната: Имам толкова сложна връзка с храната. Там все още раста и се уча как да обичам себе си, защото все още се уча как да се храня. Израснах през 90-те години. Към края на гимназията започнах да се ограничавам, и честно казано, имах огромен проблем с булимията. През 2007 г. открих кулинарна програма във Флоренция, Италия. Бях там девет месеца и се влюбих в храната. И това, което беше наистина страхотно, е, че докато бях там, бях съквартирантка с професионален пекар и професионален готвач и тествахме много рецепти у дома. Беше невероятно. Имах един момент тип „Яж, моли се и обичай“. Определено тогава ми се наложи да си купя няколко размера по-големи дънки.
След това се прибрах у дома. Бях се влюбила в работата с ръце. Обичах това как храната събира хората. Не съм израснала в голямо семейство – аз съм единствено дете – и това, което открих в Италия, беше, че храната има силата да създава връзка.
Относно свързването с тялото: Всъщност изпитвам страхопочитание към тялото си, защото знам какво съм му причинила. Вече шест години не съм имала проблем с булимията, но имах 15-годишна битка с това. Научих се да мисля позитивно за тялото си и това буквално ме спаси.
