С Игнажден започва началото на Новата година и коледните празници. На 20 декември започва преходът от старата към Новата година. На този ден почитаме Свети Игнатий Богоносец – един от учениците на свети апостол Йоан Богослов. Поради огромната си любов към Бога, той се нарича Богоносец.
Голям празник е Игнажден, когато молим Свети Игнатий Богоносец за благоденствие, мир и спасение.
Празниците на българите светят като искрици и носят светлината през годините. Те пазят бащиното огнище и палят силен огън, с който топлят сърцата на потомците си.
Игнажден е свързан с много народни обреди, гадаене и предсказания в България. От този ден се счита, че са започнали родилните мъки на Богородица. На този ден се гадае и предсказва каква ще бъде цялата година.
Легенда
В Евангелието се разказва как до Христос се приближило едно детенце и седнало до него. Той го прегърнал и казал: „Който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство; и който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема“ (Мат. 18:4-5).
Това детенце било Свети Игнатий Богоносец, който е ръкоположен за Антиохийски епископ.
25 Декември-един от най-големите Християнски празници
Направи си сам чудни коледни украси
Ето какви са традиции и обичаи на този ден:
Молитва към Свети Игнатий Богоносец
Свети свещеномъчениче Игнатие, прекланяме се пред твоя мъченически подвиг, защото ти наистина си носил Бога в сърцето си, за да се проявиш като Спасителя Христа. Още като малък ти си бил щастливото дете, което Христос прегърнал и посочил на околните за образец с думите: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като това дете, няма да влезете в Царството небесно“ (Мат. 18:2).
Ето, тук пред твоя свят образ, свети Игнатие, са преклонили колене Божиите раби (имената) с надежда за твоето молитвено ходатайство. Помогни ни да се изградим духовно в детска чистота и невинност, да запазим вярата и послушанието в небесния наш Отец, да се обичаме един друг, да бъдем послушни на гласа на светата Църква и нейните пастири, да прощаваме греховете на другите и Господ да прости нашите. Запази ни от зли човеци и изпроси от Бога Неговото благословение на нашия труд. Нека всяка наша стъпка в предстоящата нова година бъде принос към общото добруване, семейна радост и лично спасение. Амин! (Източник: https://pravoslavenhram.com/).
Традиции и обичаи на Игнажден
Полазник, Полазовден
Най-разпространен на този ден е обичаят „полазване“. Първият гостенин на къщата на Игнажден, влизал вкъщи, вземал тресчица, пускал в огнището и благославял стопаните с думите: „Колкото искрици в огнището, толкоз берекет през годината!“ Всички отговаряли с „Амин“. После гостът в дома разчупвал голям кравай над трапезата, вземал с лъжица от свареното жито, хвърлял нависоко и благославял за здраве и берекет. Колкото по-богат бил полазникът, толкова по-богати щели да бъдат стопаните. Ако полазникът е добър човек, то в къшата през цялата година ще има благоденствие и късмет.
Къщата
Стопанката правела кръг на двора с пояса на мъжа и в кръга захранвала пиленцата, за да не ходят по чужди дворове.
Жените внимавали кокошките да снасят в своите полози, защото яйцата като символ на света, трябвало да останат в дома.
На този ден всички се пазят нищо да не се изнася от дома, да не се дава на заем, за да е „пълно“ през цялата година. Добре е да имате и парички в джоба.
Сутринта на Игнажден стопанките започват да месят колаци и чакат „гостенина“. Ергените , които ще коледуват се събират и започват да се приготвят за обичая „коледуване“. За първи път на този ден се пеят коледни песни.
Поверия и обичаи
От Игнажден до Богоявление са така наречените Мръсни дни, когато си отива всичко старо и посреща новото.
На този ден младите девойки гадаят за кого ще се омъжат. Ритуалът е младото момиче да отиде до дръвника, да се посипе с ечемик и да нарича: „Който ми е на късмет, да дойде да се женим!“. После взема трески и ечемика и влиза в къщата. Оставя треските в огнището, а ечемикът слага под възглавницата. Според гадаенето, когото сънува през нощта, за него ще се омъжи.
Младите булки, които не са родили, не трябва да работят, за да мине леко раждането.
В някои краища на България (Разградско, Русенско) се спазва обичаят Вардене на квас.
Преди празника, жени се събират и обърнати с гръб, замесват тесто, в което има магически билки. Дванадесет дни омъжена жена пази тестото вечер, а другите извиват хоро. Последната сутрин квасът се поделя между стопанките и те го отнасят, като вярват, че той защитава от зли сили, болести и магии.
Празнична трапеза
Трапезата на този ден е с постни ястия. Приготвят се пита с мая, кравайчета(колаци), варена царевица, ошав, жито, орехи, зеле, туршия с пипер, картофи с ориз, ястия с булгур.
Рецепта за варено жито
Варено жито е лесно и вкусно, приготвя се бързо и се добавя пудра захар за аромат.
Необходими продукти:
½ кг жито
1 чаша смлени орехи
½ кг смлени бисквити
1 лъжица лимонова кора
1 чаша пудра захар
Начин на приготвяне:
Първо
Първо подготовете житото, накиснете в хладка вода с щипка сол за 1-2 часа или през нощта.
Второ
Добре накиснатото жито поставете в тенджера и варете във вода, която е 1-2 пръста над него. Варете на на слаб огън за около 10-15 минути, докато омекне. Разбърквайте внимателно няколко пъти.
Трето
След като го сварите, отцедете житото, изсипете и разстелете върху памучна кърпа. Така ще се отцеди и изстине.
Четвърто
През това време настържете лимоновата кора, смелете орехите и натрошете бисквитите. Може да използвате вместо тях галета. изстиналото жито изсипете в голям съд, разбъркайте с другите съставки.
Пето
Поставете житото в подходящи чашки или купички, поръсете обилно с пудра захар.
