Женската криза на средната възраст е мит

Женската криза на средната възраст е мит
Психология

Женската криза на средната възраст е мит

Женската криза на средната възраст е мит, категорични са специалисти и психолози. Дали кризата на средната възраст ще се превърне в преход към нов продуктивен етап от вашето развитие или духовна и социална задънена улица, зависи само от себеразбирането и способността да чуваме себе си. Полъхът на възрастта е мъгла от страхове и тревоги. Да наречем този „дракон“ с името му означава да го подчиним на волята си. И така: женската криза на средната възраст е мит.

Тази статия изобщо не е за тези, които смятат, че няма да имат подобна криза и всичко това са измислици на алчни психолози. До средата на живота си замайването от успеха плавно се превръща в умора от ежедневната вихрушка, а дребните проблеми се превръщат в нещо нормално и преодолимо. Средата на жизнения път днес се случва на около 37-45 години.

Какво да правите,когато сте над 40 и имате всичко в живота…освен мъж?

Изненадващо откритие!  Напълняването при 40-50- годишните не е от възрастта

В кукленския манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ стават чудеса

В живота на всяка жена понякога идва една не много красива сутрин, когато в тялото и в главата изведнъж се появява усещането, че лекият и ефирен делтапланер на тийнейджърския ентусиазъм внезапно започва бързо да губи височина. И най-страшното в това е разбирането, че той губи височина от дълго време, но го забелязваме едва сега. Изглежда, някъде наблизо е онзи поток от топъл въздух, на който толкова уверено сме се облягали с крилото си допреди няколко години. Но сега или потокът е пресъхнал, или сме станали по-тежки.

И наистина, гледаме се в огледалото и на снимки отпреди 10 години, мърморим си нещо за по-дълъг сън и почивка на топлото море. Интересно е, че понятието средна възраст се възприема от някои с доста снизхождение, а от други – с горчив привкус на забрава. За някои все още има толкова много време напред, разцветът на семейния живот или кариерата ги очаква, разкриването на творческите способности също, докато за други това се превръща в блатото на ежедневието и сивия хоризонт на залязващото слънце.

„Всички са в криза! Това е добре. Вземи още едно кафе и готово“, често чуваме това. За някои то може да е нормално, но за други е ужасно и непоносимо преживяване. Да, много психолози смятат кризите, свързани с възрастта, за норма, толкова необходим елемент от нашето съществуване в обществото. Сухите теории говорят за личностно развитие и необходимост от разрешаване на вътрешни противоречия. И преминаването на този етап се свежда до промяна в ценностните приоритети и семантичното съдържание на индивидуалните човешки ценности. Но всичко това е на теория, но на практика…

Трябва да признаем, че внезапната тъга-копнеж, която ни връхлита след 40-те ни години, не е толкова очевидна за другите. Това дълбоко лично преживяване се отразява в сложни вътрешни чувства. И външно… също. Все така сме весели, готови за малка лудост. Само че сега има лека скрита болка или недоверие в ъгълчетата на очите ни.

Е, кризата си е криза, но някак трябва да я разрешим и да овладеем чувствата си – не да кипим в тях! Чрез опити и грешки, както и чрез уникалната женска способност да намира приключения на всяко място, жените получават известна утеха в начините за справяне с външния свят.

Междувременно, да видим какво обичайно си мислим: „Слушай, аз се справям добре – ръководя отдела си/семейство/деца, постоянно съм в командировки/вкъщи/с приятелки, изглеждам по-млада от годините си, мъжете се вкопчват в мен. Ами да, с децата/с работата/с мъжа ми не се получи. Е, може би всичко щеше да е различно, ако имах дете/нещо друго по мой вкус/възможност да оправя всичко, което не харесвам в живота си. От друга страна, не мога да си представя как щях да се справя, ако имах деца/работата, за която мечтая/ допълнителни ангажименти. Като цяло, смятам че животът ми е минал успешно до момента.“

Увереността, че всичко е наред в моя живот и другите само завиждат – така често се проявява свръхкомпенсацията. Привържениците на този метод за защита от тревожност са склонни да се оценяват високо по отношение на външни социални нормативни критерии (морал, успех, воля, целенасоченост и др.). Внимателният събеседник може да забележи изразена тенденция да отрича собствения си опит в трудни ситуации и да прехвърля отговорността на другите. И тогава такава позиция говори за вътрешна дезориентация. А в труден житейски период (кризата е точно такъв) подобно поведение има защитен характер.

Друг чест монолог е: „Вече нямам сили за нищо. Нямам сили да ходя на тази глупава работа, да върша домакинската работа, да се срещам с приятелите си и не виждам смисъл от това. Всичко е някак сиво и мрачно.“

Тези жени са се превърнали в сянка на себе си. Изобщо не е ясно в кой момент се е случило това, но със сигурност е стартирало преди много години. Неусетно, приписвайки го на мимолетна умора и меланхолия: „Ще се наспя и всичко ще мине!“. И тогава тази ежедневна умора прерасва във всекидневна депресия. Да, криза, вътрешни промени в личността. Но към това не просто се добавя, а лежи като тежък камък високата самоотговорност и вина за случващото се със самата жена и всичко около нея.

Целият обем от реакции към трудния период „средна възраст“ е обобщен и сведен до четири основни схеми:

Схема 1. Компенсация в дейността

Жена, която избира такава стратегия, прибягва до компенсиране на липсата в една област от живота си чрез собствената си дейност в друга. Разбира се, такава компенсация може да бъде както положителна, така и отрицателна. И всъщност такова поведение има общо с нормалните психологически защити – техните цели и механизми са много сходни и се изпълняват „по пътя на най-малкото съпротивление“. Такава жена започва енергично да прилага останалите си сили и енергия в областта, която е най-близо до нея, което може да донесе удовлетворение възможно най-бързо, да облекчи или намали съмненията или, не дай Боже, тревогите. И неясното чувство, че „пропуснах нещо, някак си не се справих много добре в живота“ несъзнателно се проявява във всеки най-близък начин на емоционално и физическо разтоварване.

Схема 2. Социална дейност

„Разбира се, имам по-малко приятели и вече нямам време за комуникация. По-лесно ми е да седя вкъщи, да гледам телевизия. Освен това имам две котки и не мога да ги оставя.“

Да, много от жените изпитват самота, казват, че нямат достатъчно комуникация. Какво се случва с обема на общуването и социалните контакти? По принцип, те спадат надолу. Контактите плавно преминават в социалните мрежи. Има обаче и такива, които увеличават и разширяват кръга си от контакти, втурвайки се стремглаво към нови познанства и хобита. Това може да е „самота в тълпата“, но е възможно и да изпълни живота с ярки цветове и емоции. А какво може да бъде по-важно за една жена?

Схема 3. Волева саморегулация

Колкото повече се усмихвате, толкова по-добре се чувствате. Тонусът на лицевите мускули, отговорни за усмивката, стимулира физиологията и сега хормоналният фон се изтегля до фасадата на доброто настроение.

Най-трудното нещо за повечето жени е да възстановят определени рутини в ежедневието си. Например, ставате с дъщеря ви, закусвате заедно и отивате да тичате в близкия парк.

Волевото усилие е водещият елемент в такава схема на реагиране на собствените преживявания. Без натоварване мускулите атрофират, интелектът намалява и волята отслабва, изпълвайки цялото свободно време с умора от безсмисления поток на ежедневието. И тогава идва… кризата.

Схема 4. Пасивност, бездействие

Емоционалната регресия е блато на апатията. Известно време психиката продължава да се съпротивлява. Така сме устроени, че всичко, което се случва, трябва да бъде обяснено, иначе нищо не може да се направи. А с това, което не можем да си обясним, идва голямо безпокойство и страх от неизвестното.

Вчерашната весела и млада красавица, отхвърлила щастливо схеми 1, 2 и 3, използва най-простите умствени защити, които позволяват: прехвърляне на проблемите във външната сфера (проекция, проактивна идентификация), не им обръща внимание (изместване, отричане), отдръпване от преживявания (дисоциация, защитно фантазиране или изолация).

Въпреки това, лекарите и психолозите са много доволни от този избор, защото той им носи значителна част от пациентите и клиентите. Неврозите и психосоматичните разстройства са близък спътник на пасивността и отказа от активност. Жената не само става раздразнителна, изпитва гняв и агресия, но дори засилва кризата, например когато се чувства виновна за действията си.

Хайде, просто е – изберете ефективна схема и я следвайте по пътя към вашето собствено, ако не щастие, то поне спокойствие! Но знаем, приятели, че човешката психика е хитра и изобретателна в опит да избегне истинско напрежение. Например нещо, което ще изложи целия предишен живот на риск от загуба на смисъл.

„Да не би да съм го правила погрешно през цялото време?“ – един от най-ужасните въпроси, които може да има една жена. Необходимо е да се избегне такова съмнение на всяка цена. Става дума за заблудата на положителните стратегии, които може да бъдат капани:

  • с увеличаване на обема на комуникация жената получава възможност за подкрепа, а от друга страна, изпитва наистина силно и несъзнателно безпокойство да бъде внезапно отхвърлена. Моделът е: „Ние не сме тийнейджъри, няма да бъдем сладки за всички. И ако той/тя се окаже безчувствен или скучен? Защо отново трябва да изпитвам болка, че не съм нужна?“

 

  • невъзможността или нежеланието да се чуят истинските желания води до подмяна на смисъла на целите. Фантазиите, че перфектното тяло или скъпата кола със сигурност ще доведат до значителни промени в живота, се сблъскват със самотата.
  • добре познат път към спасението на душата е: преживявайки собствената си самота и празнота, жените да се обръщат към традиционната религия или занимания с духовни практики. Но при липсата на вътрешна опора, търсенето и използването на външна е само завоалиран отказ да се търси собственият източник на сила.

Изпитваме необяснимо безпокойство и вълнение, мислейки за кризата на средната възраст. Но знаейки нейните особености, можем да я използваме за свое добро, да я управляваме. Хубаво е, когато имаме възможност да избираме и разбираме избора си. Така в един момент се убеждаваме, че женската криза на средната възраст е мит.

 

Digiprove sealТази статия е защитена от Digiprove © 2023 Happy Woman BG
Tagged ,
на горе