Пещерата на Света Марина, близо до село Сливарово (Малко Търново), от векове привлича вярващи и болни хора за молитва и изцеление и помага при безплодие.
Пещерата на Света Марина е древно езическо светилище, което по-късно е християнизирано. Намира се в непосредствена близост до границата с Република Турция, в красивата Странджа планина, в местността Ликуди. За да се стигне до нея трябва да се продължи още 12 километра в източна посока от село Сливарово. До пещерата може да се стигне и от село Кости, като се кара по стар черен път, който минава по Резовското било. Особеното на този маршрут е, че може да се измине само с високопроходим автомобил.
Топ 5 на най-красивите места в България
5 красиви места в България: кои градове да посетите
Загадката на Бастет, Ванга и Людмила
Кога точно е създадено светилището, не се знае, но местни хора разказват, че е било най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия. Лек за своите болежки и лек при безплодие тук са търсили не само българи, но и хора от чужбина.
Всеки, който дойде при аязмото с някакво оплакване, трябва да донесе със себе си малка фигурка на човек или на болния орган, направен от метал или изрязан от ламарина. „Макетите” се оставят при входа на пещерата или пред иконата на Света Марина.
Вярва се, че така болестта ще остане запечатана във фигурите, а страдащият ще се прибере здрав, а жените ще се справят с безплодие. С подобна цел се прави и още един мистичен ритуал – вярващите закачат конци или дрехи на болни по клоните на намиращите се в близост дървета.
От източната част на пещерата има тесен процеп и според поверието през него могат да минават само моми и ергени. Мястото е труднодостъпно и хлъзгаво заради стичащата се вода, но поверието гласи, че всеки, който успее да се промуши, ще бъде здрав.
Вода от пещерата „Света Марина“ помага при безплодие
Легенда
Древна легенда разказва за жена, която много искала да си има дете, но не можела да зачене. Годините минавали, а тя все не успявала да се сдобие с рожба. Тогава, отчаяна, тя се обърнала към Слънцето за помощ.
„Ще ти помогна да сбъднеш мечтата си. Ще родиш дете, но ще го обречеш на мен“, рекло Слънцето. Жената се съгласила, без да се замисли. И когато на бял свят се появило чудно красиво момиченце, тя решила да го скрие вдън горите Странджански. Дълго се лутала майката, накрая стигнала до пещера, потулена в дълбоко усое, с вход, покрит от пелена от зелен бръшлян. Решила там да остане, докато Слънцето не забрави за оброка.
Случило се така, че слънчев лъч все пак проникнал през клоните на дърветата, надвесени над пещерата. Детето протегнало ръчички да го докосне, Слънцето го видяло и го грабнало при себе си на небето.Момичето пораснало и понякога слизало на земята, в пещерата, където видяло майка си за последно. Понякога му ставало тъжно и от очите му се отронвали сълзи като бели перли.
Девойката се казвала Марина, а пещерата, в която тя слизала понякога, е считана за едно от най-мистичните места в Странджа, разказват старите хора от Малко Търново. Те искрено вярват, че водата, която се стича по стените на пещерата, е жива. Една от силите й да помага на жени при безплодие.
Старата легенда е вплетена в християнските поверия в този край.
Пещерата се свързва със света Марина, една от най-силно тачените светици в Странджа. Всяка година на 17 юли на място пристигат десетки поклонници, за да се помолят за здраве и да се справят с безплодие. Някои от тях остават да пренощуват от предната вечер.
Какви лековити свойства има водата от пещерата на света Марина?
Лечебната сила на водата от странджанското светилище е близка до онова, на което света Марина е покровителка. Огнената Марина, както я нарича народа, е пазителка на водите и брака. По време на своя житейски път светицата е помогнала на много жени при безплодие, за да могат бездетните семейства да имат деца. Казва се още, че света Марина е била и повелителка на змиите и е умеела да изцелява хората, които са били ухапани от тях.
Светилището е било известен култов център на територията на Югоизточна Тракия и навремето е впечатлявал хората със своята красива, полукръгла форма, наподобяваща храм. В миналото са идвали поклонници чак от Константинопол. Посещението на поклонниците от близко и далеч местните наричали „смиване“ с лечебна цел.
