Съдържание
Храненето на детето не се измерва по една вечеря, нито добрият родител се разпознава по всяка изядена порция зеленчуци. Значение има общият модел във времето: разнообразието, редовният ритъм, спокойната атмосфера и начинът, по който семейството говори за храната.
Потребностите се променят според възрастта, растежа, активността и здравословното състояние. Затова общите препоръки не заместват съвета на педиатър или диетолог, особено при бебета, алергии, хронично заболяване или проблеми с растежа.
Как да научим децата да обичат природата
Необходими аксесоари за удобно и сигурно пътуване с деца
Подарък за новородено: 8 наистина смислени и практични идеи
Децата и храненето: Превърни чинията в приключение и здраве
Как изглежда балансираното детско меню
Не е необходимо всяко хранене да бъде съвършено съчетано. Балансът може да се търси в рамките на деня и седмицата. В менюто редовно трябва да присъстват:
● зеленчуци и плодове в разнообразни цветове;
● хляб, картофи, ориз, овес, паста и други източници на въглехидрати, като част от тях са пълнозърнести;
● яйца, риба, месо, бобови храни и други източници на белтъчини;
● мляко и млечни продукти или подходящи алтернативи;
● полезни източници на мазнини, съобразени с възрастта;
● вода като основна напитка.
Световната здравна организация препоръчва разнообразно хранене с плодове, зеленчуци, бобови храни, ядки и пълнозърнести продукти. Посочените количества плодове и зеленчуци се различават според възрастта, затова не е разумно детето да бъде сравнявано с порциите на възрастен.
При малките деца целите ядки и други твърди или кръгли храни могат да създадат риск от задавяне. Формата и консистенцията трябва да бъдат съобразени с възрастта и уменията за хранене.
Редовният ритъм помага повече от постоянното похапване
Предвидимите основни хранения и закуски позволяват на детето да усеща глад и ситост. Ако през целия ден има свободен достъп до бисквити, сокове и други дребни храни, апетитът за обяда или вечерята естествено намалява.
Родителят определя какво, кога и къде се сервира. Детето решава дали да яде и какво количество от предложеното му е достатъчно. Натискът „още три хапки“ може да го отдалечи от собствените му сигнали за ситост.
Апетитът не е еднакъв всеки ден. Растежът протича на периоди, а движението, умората и лекото неразположение също му влияят. По-показателна е общата картина за няколко дни, не един отказан обяд.
Капризното хранене изисква търпение
Отказът от нови вкусове е често срещан, особено в ранната детска възраст. Понякога са необходими многократни срещи с дадена храна, преди детето да я приеме. При новите храни може да са нужни 10 до 15 опита в продължение на месеци, което може да изглежда обезкуражаващо за хората.
Новият продукт може да бъде сервиран в малко количество до позната храна, без настояване да бъде изяден. Детето може първо само да го разгледа, помирише или докосне. Участието в пазаруването, миенето на зеленчуци и приготвянето на салата също повишава интереса.
Не е полезно отказаното ястие веднага да се заменя с напълно различно меню по поръчка. Добре е на масата все пак да има поне една храна, която детето обичайно приема.
Сладкото не трябва да бъде нито награда, нито забранен плод
Пълната забрана може да направи сладките храни още по-желани, а използването им като награда внушава, че те са по-ценни от останалата храна. Фразата „Ако изядеш зеленчуците, ще получиш десерт“ превръща зеленчуците в неприятно задължение, което трябва да бъде изтърпяно.
По-подходящо е сладкото да има ясна, умерена роля в семейния режим, без драматизиране. Количеството и честотата се определят от възрастния, но детето не се засрамва за желанието си.
Важно е да се следят и по-малко очевидните източници на свободни захари: подсладени напитки, нектари, ароматизирани млека, някои закуски, сосове и десертни млечни продукти. СЗО препоръчва свободните захари да бъдат под 10% от дневния енергиен прием, а допълнителното ограничаване може да носи още ползи. Това не включва естествено съдържащите се захари в пресните плодове и млякото.
Семейната маса учи без лекции
Децата наблюдават какво ядат възрастните и как говорят за телата си. Ако зеленчуците присъстват редовно на общата маса, шансът да бъдат опитани е по-голям, отколкото ако се предлагат само като задължение на детето.
Храната не бива да се определя като „добра“, „лоша“ или „забранена“. По-полезно е да се обяснява, че някои продукти се консумират по-често, а други по-рядко. Коментарите за теглото и диетите пред децата могат да създадат тревожност и не трябва да бъдат част от семейното хранене.
Телевизорът и телефоните е добре да останат извън масата. Така вниманието се насочва към храненето, сигналите за ситост и разговора.
Кога капризите изискват консултация
Потърсете педиатър, ако детето отслабва или не расте според очакваното, приема много ограничен брой храни, дави се или изпитва болка при хранене, има постоянни стомашни оплаквания, силен страх от определени текстури или храненията се превръщат в ежедневен тежък конфликт. Необходими са внимание и при съмнение за хранителна алергия, недостиг или хранително разстройство.
Целта не е детето да изяжда всичко без възражение. По-важно е постепенно да изгради спокойна връзка с храната, да опознава различни вкусове и да се научи да разпознава собствените си глад и ситост.
Често задавани въпроси за Децата и храненето
Балансираното хранене при децата не означава всяко хранене да бъде "перфектно", а в рамките на деня и седмицата детето да получава разнообразни и подходящи за възрастта храни. В менюто е добре да присъстват зеленчуци и плодове, пълнозърнести храни, източници на белтъчини като яйца, риба, месо, бобови и млечни продукти, както и подходящи източници на мазнини.
Особено важно е храненето да отговаря на индивидуалните нужди на детето, неговата възраст, активност, развитие и здравословно състояние. Не е необходимо родителите да постигат идеален баланс на всяка чиния. По-важно е детето постепенно да изгражда разнообразни хранителни навици и положително отношение към храната.
Няма универсален брой хранения, който да е еднакво подходящ за всички деца. Обикновено дневният режим включва основни хранения, а при необходимост и междинни закуски. От значение са възрастта, индивидуалният апетит, физическата активност и обичайният режим на детето.
Добра практика е храненията да бъдат сравнително предвидими, вместо детето да похапва постоянно през целия ден. Между тях трябва да има достатъчно време, за да може да разпознава сигналите си за глад и ситост. Водата обикновено е най-подходящият избор за напитка между храненията.
Отказът от определени зеленчуци е често срещан в детството и не означава непременно, че детето никога няма да ги хареса. Новата храна може да бъде предлагана многократно, без натиск детето задължително да я изяде.
Полезно е зеленчуците да присъстват в различни форми... пресни, печени, задушени или включени в познати ястия. Родителите могат да дават личен пример, защото децата наблюдават как се хранят възрастните. Важно е отказът да не се превръща в конфликт на всяко хранене. Целта е постепенно да се разширява хранителният репертоар, а не всяка чиния да се превръща в битка.
Обикновено не е добра идея детето системно да бъде принуждавано да изяжда определено количество храна. Това може да затрудни разпознаването на естествените сигнали за глад и ситост.
По-подходящ подход е родителят да определя каква храна и кога се предлага, а детето да има определена свобода дали и колко от предложеното ще изяде. Разбира се, ако има трайно много ограничен прием на храна, проблеми с растежа, чести оплаквания или силно ограничено разнообразие, е разумно да се потърси съвет от педиатър или друг квалифициран специалист.
Хранителните навици се изграждат постепенно чрез ежедневната среда, а не чрез еднократни забрани и лекции. Полезни са редовният режим, разнообразната храна, спокойната атмосфера по време на хранене и добрият пример от страна на възрастните.
Децата могат постепенно да бъдат включвани в избора на продукти, приготвянето на подходящи ястия и подреждането на масата. Така храненето се превръща не само в прием на храна, а и в възможност детето да развива самостоятелност и положително отношение към разнообразните продукти.
Водата е основната напитка, която е добре да бъде достъпна за детето през деня. Млякото също може да бъде част от храненето в зависимост от възрастта и индивидуалните потребности.
Подсладените напитки, включително много плодови напитки и газирани напитки, могат да увеличат приема на свободни захари и не трябва да изместват водата и пълноценните храни. При малките деца е особено важно напитките да бъдат съобразени с възрастта им и препоръките на педиатъра.
Сладките храни не е необходимо да бъдат представяни като "забранени", но не бива да заемат централно място в ежедневното меню. Когато определени храни са постоянно забранявани, понякога това може да ги направи още по-привлекателни за детето.
По-полезно е детето да разбира, че различните храни имат различно място в менюто. Основата трябва да бъде разнообразна и питателна храна, докато продуктите с високо съдържание на добавени или свободни захари и бедни на хранителни вещества могат да бъдат ограничавани като честота и количество.
При т.нар. злоядо или избирателно хранене е важно първо да се установи дали става дума за обичаен етап от развитието или за проблем, който изисква професионална оценка. Някои деца приемат само ограничен брой храни, отказват определени текстури или изпитват силна тревожност при опит за нова храна.
Родителите могат да предлагат малки количества нова храна заедно с познати продукти, без принуда и без наказания. Новите храни често изискват многократно спокойно предлагане. Ако хранителното разнообразие е изключително ограничено или детето има затруднения с растежа, е добре да се потърси консултация с педиатър и при необходимост с диетолог или друг подходящ специалист.
Само по количеството изядена храна родителят трудно може да прецени дали менюто осигурява всичко необходимо. По-важни са цялостното разнообразие на храненето, растежът и развитието на детето, енергията му и индивидуалните медицински показатели.
При съмнение за недостиг на определен хранителен елемент не е препоръчително родителите самостоятелно да започват хранителни добавки или да изключват цели хранителни групи. Педиатърът може да прецени необходимостта от изследвания или консултация със специалист според конкретната ситуация.
Сред често срещаните проблеми са прекомерният натиск детето да се храни, използването на храната като награда или наказание, постоянното похапване между храненията и превръщането на определени продукти в напълно „забранени“ храни.
Друга грешка е родителите да очакват детето да харесва всяка здравословна храна от първия опит. Хранителните предпочитания се развиват постепенно. Най-устойчивият подход обикновено съчетава разнообразно меню, редовен режим, подходящи за възрастта порции, спокойна атмосфера и добър личен пример.
При значителни промени в апетита, проблеми с растежа, чести стомашно-чревни оплаквания, затруднения с дъвченето или преглъщането, силно ограничен хранителен репертоар или други тревожни симптоми е необходимо да се потърси индивидуална оценка от медицински специалист.
