Днес отбелязваме един важен и значим ден за България – Освобождението на България от Османска власт.
Освобождението на България от турско робство
Освобождението на България от османско робство на 3 март 1878 година е резултат от дългогодишната и упорита борба на българския народ за възстановяване на своята държавност. На този ден, с подписването на Санстефанския мирен договор, се поставя край на Руско-турската война и се създава Третата българска държава.
Както много други важни събития в българската история, и освободителният процес е повод за различни мнения сред нас. Някои не са единодушни по отношение на честването на националния празник. По време на социализма, например, 3 март не се отбелязваше дори като официален празник. В днешно време продължават да се водят дискусии дали национален празник да бъде обявен 6 септември, денят на Съединението, или 22 септември, когато България обявява своята независимост. Съществуват и предложения за 24 май, денят на създаването на българската писменост и култура. Безспорно всички тези дати са значими за българската история.
Но за да разберем истинската стойност на 3 март и да я сравним с другите важни дати, трябва да се запознаем с цялата истина за освобождението на България. Всеки българин знае кога страната ни е освободена. Първата и най-важна стъпка към възстановяването на България като суверенна държава е направена на 3 март 1878 г. Тази стъпка идва след почти пет века османско владичество и е резултат от усилията по време на Националното възраждане, което включва признаването на Българската екзархия, организирането на Априлското въстание, потушено с жестокост, и в крайна сметка води до освобождението на България.
Българско възраждане
Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя. Това е период на коренни промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот.
От падането ни под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път, докато преоткрият своята национална идентичност. Първите стъпки на етническото пробуждане започват от монах Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независимостта на българската църква (1860 – 1870 г.) и достигат до организираната борба за Освобождението на България от османско иго.
В средата на XIX век в българското национално-освободително движение се появяват две течения. Първото е умереното, което предлага България постепенно да извоюва политическата си автономия чрез легални средства и реформи. Другият вариант е радикалното течение, което смята, че с всеобщо въоръжено въстание ще доведе до политическото решаване на българския въпрос. Този подход предполага неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близо. Част от българите избират втория път и така се стига до Априлското въстание.
Априлското възстание
През 1876 година избухва Априлското въстание, организирано от Гюргевския революционен комитет. То започва преждевременно на 20 април в Копривщица. В своето Кърваво писмо, Тодор Каблешков уведомява своите съратници в Панагюрище за началото на въстанието. Панагюрище бързо се утвърждава като основен център на революционните сили, с лидер Георги Бенковски, който с Хвърковата чета тръгва да подкрепя околните селища. Въпреки това, в много части на страната въстанието не получава широка подкрепа и в крайна сметка е жестоко потушено.
Макар да е неуспешно, въстанието представлява връх на българското националноосвободително движение. То постига важна политическа цел – привлича вниманието на международната общественост, особено в Западна Европа и Русия. С цената на 30 хиляди жертви, българите успяват да поставят проблема за тяхната независимост на дневен ред. Най-големите интелектуалци на времето, като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Джузепе Гарибалди и много други, застават в защита на българската кауза.
Българското участие в Освобождението на България
Българският народ оказва значителна помощ на руската армия по време на Руско-турската война, като българското опълчение е една от основните военни сили. Първоначално руското командване е резервирано към опълчението, виждайки в него възможна революционна заплаха, и му възлага помощни интендантски задачи. По-късно обаче, българските дружини стават част от отряда на генерал Гурко, изпълнявайки важни военни задачи и доказвайки по категоричен начин готовността на българите да се сражават за свободата си, особено в боевете при Стара и Нова Загора.
Българските опълченци играят ключова роля в едно от най-съдбоносните сражения – героичната защита на прохода Шипка (известен като българските Термопили) през август 1877 г. Атаката на Сюлейман паша срещу този стратегически проход е решаваща за успеха на османската контраофанзива, чиято цел е да изтласка руската армия отвъд река Дунав и да спечели войната за Османската империя. Българските опълченци участват активно в отбраната, като техните усилия са отразени в стихотворението на Иван Вазов „Епопея на забравените“.
Освен опълчението, българите участват в бойните действия и чрез формираните множество чети, които оказват безценна помощ. Българските разузнавачи и водачи също предоставят стратегическа подкрепа на руската армия.
Руснаците разчитат на безвъзмездната помощ от българите. Генерал Гурко и неговият преден отряд са снабдявани с храна, дърва, топли дрехи и обувки от българите, които също им осигуряват логистична подкрепа.
Активното участие на българите в Руско-турската война е логично продължение на националноосвободителното движение, достигайки своя най-голям размах. Обединяването на българското общество около войната с Русия доказва вярата на българите, че с помощта на Русия ще постигнат своето освобождение.
Кой освободи България от турско робство? Освобождението на България е резултат от победата на Русия в Руско-турската война, с активното участие на българските опълченци.
Загинали при Освобождението на България
Мащабът на българското участие във войната става ясен от броя на загиналите. Над 30 хиляди свидни жертви дават българите за да извоюват своята свобода, а руските загуби възлизат на около 66 хиляди души. Жертвите сред българското население многократно надвишават загиналите по време на Априлското въстание.
Тези жертви са знак за това, че свободата не е дошла даром, а с активно българско участие. Саможертвата, с която българите се включват във войната, показват колко силно те копнеят за Освобождението на България и за възстановяване на държавността.
Край на Руско-турската война
След победите при Шипка и Плевен през декември 1877 г., изходът на войната става ясен.
Руските войски продължават напред и нанасят поражение на турците в битката при Караагач. Те превземат Одрин и се насочват към Цариград и Дарданелите. Молбите на Османската империя за помощ от Великобритания и Австро-Унгария са отхвърлени, а тя е принудена да капитулира пред Русия. На 31 януари 1878 г. в Одрин е подписано примирие. Малко известен факт е, че с това примирие България получава автономия. В нарушение на споразумението с Австро-Унгария в документа е записано:
„България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Османската армия там повече не ще се намира”.
Подписване на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878г.
Подписването на Санстефанския мирен договор е своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г. У нас той е известен като Цар Освободител. За българите по-важно е, че този документ официализира Освобождението на България.
Преговорите за сключването на мирния договор започват в главната квартира на руската армия в Одрин, а по-късно продължават в Сан Стефано. Русия е представена от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се провеждат два пъти на ден. Основата на преговорите е проект, изготвен от граф Игнатиев.
Мирният договор е подписан на 3 март 1878 г. (19 февруари по стар стил) в Сан Стефано – малко предградие на Истанбул.
Санстефанският мирен договор е предварителен договор между Русия и Османската империя, който поставя край на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) и обособява Трета българска държава след близо пет века османско владичество.
Истината за Освобождението на България
Договорът предвижда създаването на автономно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България, определени на приложената към договора карта, трябва да служат за основа на окончателните граници. Според клаузите на договора България би имало площ от около 170 хил.кв.км, за сравнение площта на страната в момента е 111 хил.кв.км.
Санстефанска България е в пълно съответствие с изконните етнически територии на България, с едно изключение – Северна Добруджа. Тя е предадена като компенсация за Румъния с оглед на преминаването отново на Бесарабия под руски контрол.
Начело на държавата трябва да застане княз избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна окупация ще продължи две години.
Това е истината за Освобождението на България от турско робство. Колкото и някои да се опитват да омаловажават подписания на 3 март 1878г. договор, той има изключително значение. Санстефанският договор поставя началото на Княжество България.
Следващите събития не са в полза за България. На 13 юли 1878 година в Берлин е подписан Берлинският мирен договор. Той поставя българския народ в ситуацията да бъде разделен от различни граници и от Санстефанска България остава малкото Княжество България (земите между Дунав и Стара планина, както и Софийският санждак).
Санстефанска България се превръща в символ на националното единение и основен национален идеал на българите за години напред. Опитите за постигане на този идеал водят до Съединението, Балканските войни през 1912 – 1913 г. и участието на България в Първата световна война довело до подписването на унизителния Ньойски договор, който оставя над 200 хиляди българи под чужда власт.
Как се чества този ден в България?
Денят на Освобождението на България се чества с редица официални и неофициални прояви. Този ден се отбелязва със специални церемонии, тържества и паметни събития, които подчертават историческата важност на събитията от Руско-турската война и подписването на Санстефанския мирен договор. Ето как се чества този ден в България:
- Тържествени церемонии: В цялата страна се провеждат официални церемонии, като най-голямото тържество е в столицата София. Обикновено се организират тържествени военни паради, на които присъстват представители на държавни институции, армията, както и граждани.
- Поклонение пред паметниците на героите: На този ден се поднасят цветя и венци на паметниците на героите от Руско-турската война и българските опълченци, загинали за свободата на страната. Най-голямото поклонение се извършва пред паметника на Съединението в София, пред паметниците на Шипка и на други важни исторически места, свързани със събитията от войната.
- Молитви и богослужения: В редица църкви в страната се провеждат молебени и специални богослужения за здравето на народа и в памет на загиналите за свободата на България.
- Национални и културни мероприятия: През този ден се организират различни културни събития, като изложби, концерти, театрални постановки и исторически лекции, които припомнят важността на събитията през 1878 г. и борбата за освобождение.
- Празнични излъчвания в медиите: По телевизията и радиото се излъчват специални предавания, документални филми и репортажи, които представят значението на 3 март за българската история и памет.
3 март е символ на свободата, постигната с голяма жертва, и ден, в който българите изразяват благодарността си към всички, които са участвали в борбата за националното освобождение.
Честит 3 март българи!
Готови ли сте да се потопите в дълбочината на нашата славна история и да почувствате пулса на свободата?
На 3 март, Ден на Освобождението, ние си спомняме онези смели сърца, които дариха живота си за бъдещето на България. Това е денят, в който всяка капка пот и всяка жертва оживяват в нас, вдъхновявайки ни да продължим борбата за правда, любов и единство. Нека духът на свободата изпълни сърцата ни, превръщайки всяка стъпка по пътя на нашето бъдеще в истински празник на живота и надеждата.
Потопете се в магията на българските традиции – свят, в който древните обичаи и празници оживяват, разказвайки ни истории за смелост, вяра и любов към родината. Всяка стъпка по този път е празник, всяка история – вдъхновение, а всеки обред – като мост, свързващ миналото с бъдещето. Нека заедно съхраним и предадем това безценно културно наследство, носещо топлината на българската душа. Споделете мислите си в коментарите или се абонирайте за нашия седмичен бюлетин, за да получавате още вдъхновяващи съвети директно във вашата поща и да останете свързани с истинската красота на България.
