14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)

14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)
Празници

14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)

На 14 февруари отбелязваме Трифон Зарезан – деня на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар че всяка година този празник е съпроводен с голямо внимание, веселие и усмивки, малцина знаят историята на неговия произход. Затова в следващите редове ще ви разкажем за традициите и обичаите, свързани с този ден, и ще се опитаме да ви предадем поне малка част от неговата празнична атмосфера.

Трифон Зарезан – Кой е Свети мъченик Трифон?

14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)
14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)

Според православната църква Свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в село Комсада. Той водел праведен живот и загинал заради отказа си да се отрече от християнската вяра. По време на гоненията срещу християните светецът бил арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

Макар че житието на Свети Трифон описва човек с изпълнен с терзания живот, народни предания в някои части на страната разказват, че той бил брат на Богородица.

Легендата гласи, че един ден, в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето си, видял Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но тя не отвърнала. Само минавайки покрай къщата му, й казала да бяга и да завърже мъжа си, защото си отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, с малко „поотпусната“ глава, подкастря старите израстъци.

14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)
14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)

Той се учудил, като я видял толкова уплашена, а тя бързо разказала какво ѝ е казала Дева Мария. Трифон се засмял и казал, че не е пиян, за да си отреже носа. И все пак, опитал се да покаже и замахнал с косера, като накрая наистина отрязал носа си – и така се появили различните имена на празника: Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница, Трифон Зарезан.

Първоначално, на 14 февруари в България се отбелязвал Трифоновден в почит на Свети Трифон, покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския календар, празникът бил преместен на 1 февруари, а 14 февруари започнал да се празнува като Ден на лозаря. Въпреки разминаването, двата празника в българската традиция продължават да се преплитат, като често светецът е изобразяван като младеж с инструменти за рязане.

Етнографи пък твърдят, че честването на Трифон Зарезан води началото си още от времето на тракийските племена. Техният ароматен и силен вино бил известен по целия свят. Според траките, упойващият ефект на гроздовото вино помагал на жреците да влязат в контакт с боговете, и по тази причина те създали култа към виното.

Тракийският бог на плодородието, виното и веселбата, Дионис, е смятан за по-късен „наследник“ на Свети Трифон. Въпреки че в житието на светеца не се споменава нищо за лозя и вино, празникът почти съвпада с Дионисиевите празници, по време на които вакханки танцували с малки сърпове в ръце в чест на виното.

Традиции и обичаи

14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)
14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)

Независимо от своя произход в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур.

Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“.

14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)
14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)

След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“, който най–често е най–щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис.

Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните жени, и правели шумно угощение. След като приключело то, „царят“ се качвал на „колесница“ и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на „царя“ да пие и след това на придружителите му.

В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“. През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „св. Трифон на този ден си отрязал носа“.

Обредни практики на Трифон Зарезан

14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)
14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)

Обредните практики на Трифон Зарезан показват значително единство. Всеки мъж зарязва в своето лозе до 5 кютука („гижи“, „главини“), а от всеки кютук или всички пръчки, или до броя. Прекръства се, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет.

В с. Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „за берекет, така да тече виното“. В с. Гореница, Врачанско, при поливането благославят „както тече виното, така да расте гроздето“. В с. Елица, Пазарджишко, на зарязаната първа лоза окачват парче „баба“ и благославят: „Да е честито, да е благословено! Пъшките (гроздовете) да станат колкото „бабите“!“. В Лясковец на Морава мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях.

14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)
14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)

В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето.

Следващите два дни, след Трифон Зарезан наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. През тях жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Първият реже всички пръчки и казва:

„Добро утро, Трифоново лозе!

Да си пълно с грозде!

Болести и буболечки,

ветрове и градушки,

вънка от лозето!“

Скритият мъж се обажда:

„Трифон у лозето!“

Първият мъж отново казва:

„Трифоне, чух те, тука ли си?“

Скритият мъж отговаря:

„Тука, тука!“

Първият пита:

„Къде си, че не те виждам?“

Скритият отвръща:

„Не се виждам, от черно и бело грозде.“

Лозовите пръчки се оставят обикновено на лозето, за да не се „дигне берекетът“ от него. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар.

Цар на лозята

Трифон Зарезан
14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)

След зарязването на Трифон Зарезан накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза. В средните и източни райони на Северна България се избира „цар на лозята“.

Голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, се слага в средата на трапезата, разположена на земята. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!“ Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е „царувал“ и през неговото „царуване“ е имало плодородие.

Щом той поеме китката, останалите му честитят „царството“ и угощението започва. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар, качват го на кола или лозарите го носят на ръце и се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.

14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)
14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)

Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“.

Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне гости и хората от цялото село (градска махала). Затова за цар на този празник се избира заможен човек. В селското празненство вземат вече участие и жените.

Празнична трапеза

14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)
14 февруари – Ден на лозаря (Трифон Зарезан)

Празничната трапеза на Трифон Зарезан трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол.

Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода.

Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ.

Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка с ориз или булгур.

Трифон Зарезан е не само ден, посветен на лозарите и виното, но и на българските традиции и вярвания, които са се съхранили през вековете. Празникът е истински символ на родната ни култура и наследство, свързан с труда, радостта и вярата на хората в благословията на земята.

Макар че корените му се простират далеч в древността, Трифон Зарезан продължава да бъде важна част от живота на българите и до днес, обогатен с традиции и обичаи, които създават уникална празнична атмосфера. Събирането на семействата и общностите, обредите на зарязването на лозята и угощението с вино и храна ни напомнят за стойността на труда и споделените моменти на радост и благодарност. Трифон Зарезан е ден, в който не само се отдава почит към земята и труда, но и се запазват живи връзките между хората, културата и природата.

Присъедини се към нашата общност и нека заедно черпим вдъхновение от вярата и празничните традиции! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappWoman.bg, за да получаваш вдъхновяващи съвети, духовни напътствия и красиви идеи за християнските празници – всичко това директно в твоята поща. А ако търсиш нещо наистина специално, разгледай уникалните икони на HappyMarker.bg – символ на благословение и светлина в дома!

Tagged , , , ,
на горе