Днес църквата почита Пренасяне на Неръкотворния Образ Господен от Едеса в Константинопол. Св. мчк Диомид лекар. Преп. Йоаким Осоговски. Преп. Херимон Египетски.На 16 август Църквата празнува Пренасянето на неръкотворния образ Господен от Едеса в Цариград, наричан Свети Убрус.
Убрус или „Образ неръкотворен“ е иконографско изображение на Христос. На него се представя единствено главата на Божия Син върху кърпа.
Бог има план за теб. Просто повярвай
Пренасяне на Неръкотворния Образ Господен
Пренасянето на Неръкотворния Образ Господен е едно от най-забележителните събития в историята на християнството. Това събитие се случило през 982 г., когато византийският император Василий II, известен още като Василий Българоубиец, решил да премести свещения образ на Исус Христос от Едеса (днешен Турция) във Влахернския дворец в Константинопол.
Според легендата, изображението на Исус не било нарисувано от човешка ръка, а се появило по чудотворен начин върху платно, което било изпратено от самия Исус до неговия последовател Авгар, цар на Едеса. Историята разказва, че Авгар бил болен от проказа и помолил Исус да го излекува чрез чудо. В отговор Исус изпратил своя Неръкотворен образ заедно с думите: „Ако вярваш в Мен, ще бъдеш здрав“. Когато платното пристигнало, то изцелило царя от болестта му.
Когато император Василий II научил за този свещен артефакт, той решил да премести образа от Едеса в Константинопол, където щял да бъде защитен и почитан. За да транспортира изображението, императорът използвал специална носилка, теглена от четири бели вола, които били символично свързани с четирима от дванадесетте апостоли. По време на пътуването си процесията спряла в Дафни, близо до Антиохия, където според преданието Неръкотворният образ пожелал да остане.
В резултат на това император Василий II построил църква в Дафни, посветена на Неръкотворния образ на Спасителя, която стои и днес. Църквата е известна като Параклис на Неръкотворния образ или Катедрална църква на Светия кръст в Дафни и е един от най-важните православни паметници в света.
Неръкотворният образ на Спасителя продължава да вдъхновява християните и да служи като символ на вярата в божествената намеса и чудото. Събитието по преместването му остава важно свидетелство за историческото и духовно значение на тази свещена реликва.
Разказ на епископа на Кесария палестинска за Пренасяне на Неръкотворния Образ Господен
Евсевий, епископ на Кесария палестинска, един от първите историци на древната християнска църква, разказва:
“Божествеността на нашия Господ и Спасител Иисус Христос заради своята чудотворна сила, прославяна между всички, привличала към Него с надежда за изцеряване от болести и различни страдания безбройно множество люде, дори и чуждестранници, които живеели далече от Юдея.
По тая причина и цар Авгар, който с голяма слава управлявал народите, които живеели зад река Ефрат, но пострадал от тежка болест, неизличима с човешки средства, щом чул за името и чудесата на Иисус, едногласно от всички потвърждавани, веднага Му пратил писмо, с което Го молел да го изцери. Макар Спасителят тогава и да не отишъл пре Авгар, Той обаче го удостоил със собствено писмо, в което обещал да му прати едного от Своите ученици, за да го изцери от болестта и да спаси както него, така и всички близки нему люде. Не много след това обещанието било изпълнено.”
“Ще представя и писмено свидетелство за това – казва Евсевий, – взето из архивата на Едеса, която тогава била царствен град. В книжата на тази архива, в които е записано както старото, така и всичко, извършено при Авгар, се съхранява и това свидетелство. Да изслушаме самите писма, които извлякохме из архивата и буквално преведохме от сирийски език.
Те са следните: “Авгар, едески владетел, приветства Иисуса, благия Спасител, който се явил в йерусалимската страна. Аз чух за Тебе и Твоите изцерявания, че Ти ги извършваш без всякакви лекарства и треви. Говорят, че Ти на слепи даваш зрение, на хромите – да ходят, очистваш прокажените, изгонваш нечистите духове, изцеряваш страдащите от дълговременна болест и възкресяваш мъртви. Като чух това да Тебе, аз си рекох, че Ти или си Бог, слязъл от небето, или си Син Божий.
И тъй, аз счетох за нужно да те моля с това писмо: посети ме и ме изцери от болестта, от която страдам няколко години! Аз също чух, че юдеите негодуват против Тебе и искат да ти причинят зло. Моят град, макар да не е голям, е прекрасен и в него за двама ни ще има достатъчно място.” Така писал Авгар, когато Божествената светлина само малко го била озарила.”
Писмото си Авгар пратил до Спасителя по живописеца Ананий, комуто поръчал да снеме образ от Христа, в случай че Христос няма да дойде при него. Анания предал писмото и взел да разглежда лицето на Спасителя. И понеже поради многото народ не е могъл да дойде близо до Него, той застанал на един камък, откъдето устремил погледа си към Христа, държейки в ръка хартия, на която искал да изпише лицето Му.
Но усилията му били напразни поради променливостта на божествената, неизобразима и непостижима слава и благодат на Христовото лице. Но Сърцеведът видял желанието на Ананий, повикал го при Себе Си, поискал вода, умил се, взел една кърпа за лице, обърсал се с нея и изведнъж на тоя убрус се отразило Неговото лице – изписал се Неговият “неръкотворен образ”. Господ дал убруса на Ананий, като му казал: “Иди и предай това на оногова, който те е пратил.” Заедно с образа Спасителя пратил на Авгар писмо, което Евсевий ни предава в своята история. Ето съдържанието на Христовото писмо до Авгар:
“Блажен си ти, Авгаре, че си повярвал в Мене, без да Ме видиш. Защото е писано за Мене, че които са Ме видели, няма да повярват в Мене, за да могат невиделите Ме и да повярват и да бъдат живи. Ти Ми пишеш да дойда при тебе. Но Мене Ми предстои да извърша тук всичко, за което съм пратен, и след това да се възнеса при Оногова, Който Ме е пратил. А когато се възнеса, ще ти пратя едного от Моите ученици, който ще те излекува от болестта и ще дарува живот и на тебе, и на другите с тебе.”
Авгар с благоволение приел от Анания неръкотворния Образ Господен още тогава се изцерил от своята главна болест, която оставила впрочем следи по лицето му. Но после и от това го избавил Тадей, един от 70-те апостоли, пратен в Едеса след Христовото възнесение. “Тия актове, буквално преведени от сирийски, струва ми се – говори Евсевий, – се поместват тук не без полза за читателите.”
Авгар оказвал дълбоко благоговение към образа, като заповядал да го оставят в Едеса над градските порти и заповядал, всички минаващи през тия порти да се покланят на образа.
В 944 г. императорите Константин Багренородни и тъстът му Роман Лакапин, движими от християнско благочестие, купили неръкотворния образ и го пренесли в Цариград, като го поставили в храма “Св. София”. Това пренасяне на неръкотворния образ се празнува на 16 август.
Значение на празника
Празникът на Пренасянето на Неръкотворния Образ Господен има дълбоко духовно значение за православните християни. Той символизира:
Божествената благодат: Светият Убрус е свидетелство за божествената благодат и за чудотворната сила на Иисус Христос.
Вярата в иконата: Празникът утвърждава вярата в силата на иконата като средство за молитва и общение с Бога.
Единството на Църквата: Пренасянето на светия образ в Цариград обединява християните от различни краища на света.
Как се чества празникът?
Пренасянето на Неръкотворния Образ Господен е важен християнски празник, който отбелязва прехвърлянето на свещеното изображение на Исус Христос от Едеса в Константинопол през 944 г. Празникът обикновено се празнува на първата неделя след празника Петдесетница, което може да варира всяка година.
Традиционно празникът се чества със следните дейности:
1. Литургия: В деня на празника се провежда тържествена литургия в църквите, за да се отбележи събитието. По време на службата свещениците и вярващите се молят за благословията и закрилата на Неръкотворния образ на Господа.
2. Процесия: В някои случаи Неръкотворният образ на Господа се изнася от църквата по време на процесия, която обикаля около сградата или местната общност. Това символизира пътуването на образа от Едеса до Константинопол.
3. Храна и напитки: Подобно на много християнски празници, Пренасянето на Неръкотворния Образ често включва споделяне на храна и напитки с приятели и семейство. Обичайно е да се приготвят ястия като агнешко, риба, ориз и различни салати. Също така е обичайно да се пие вино и други алкохолни напитки по време на тържеството.
4. Размяна на подаръци: Въпреки че не е толкова широко разпространена практика, колкото при други празници, размяната на малки подаръци между членове на семейството и приятели също е обичайна традиция на Пренасянето на Неръкотворния Образ. Тези подаръци могат да включват религиозни предмети, домашно приготвени стоки или просто символични жестове на добра воля.
5. Изкуство и култура: Като празник, свързан с изкуството и иконографията, Пренасянето на Неръкотворния Образ често включва културни събития, които празнуват тези форми на изразяване. Те могат да включват изложби на икони, концерти или други изпълнения, вдъхновени от историята и традициите на празника.
Не забравяйте, че точните обичаи и традиции могат да варират в зависимост от конкретното място и общност, които празнувате.
Пренасянето на Неръкотворния Образ Господен има важно значение в православната традиция, като символизира вярата в чудесата и божествената сила на Исус Христос.
