На днешния ден- 8 юли православната църква почита паметта на Свети Прокопий – покровител на пчелите. Свети великомъченик Прокопий е загинал през 303 г., заради изповядването на християнски религиозни убеждения. В народните представи светецът е покровител на пчеларите и е известен като Прокопий Пчелар, Прокопие и др.
Житие на Свети Прокопий -покровител на пчелите:
-
8 юли – почитаме Свети Прокопий пчелар снимка: facebook
Свети Прокопий Кесарийски живее по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Баща му бил християнин, но майка му вярвала в много богове и предала и на сина си вярата си. Прокопий станал александрийски военачалник, но веднъж, по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си.
Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги със себе си. След една от поредните трудни победи майка му го повикала да пренесе жертва на римските богове, но този път той отказал – кръстът вече бил неговата вяра. Увещавали го – и неговата майка, и императорът – да се вразуми и да се откаже, докато е още жив. Не се отказал и го достигнала съдбата на стотиците мъченици негови събратя.
Светият великомъченик Прокопий Кесарийски живее по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Баща му бил християнин, но майка му вярвала в много богове и предала и на сина си вярата си. Прокопий станал александрийски военачалник, но веднъж, по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги със себе си.
След една от поредните трудни победи майка му го повикала да пренесе жертва на римските богове, но този път той отказал – кръстът вече бил неговата вяра. Увещавали го – и неговата майка, и императорът – да се вразуми и да се откаже, докато е още жив. Не се отказал и го достигнала съдбата на стотиците мъченици негови събратя. През 303 г. бил затворен, мъчен и посечен с меч.
Народът нарича св. Прокопий пчелар, защото се смята, че е покровител на пчелите.
Предание
Според едно предание заедно с Прокопий измъчвали и 20 девойки, новопокръстени християнки. Светецът им дал кураж и вяра, сватбата им с Божия син била висш дар, отреден не за всяка девойка, а само за избрани. Оттогава насетне при всяка венчавка в църква се споменава и името на Свети Прокопий.
Какво се прави на този ден?
На този ден, в който почитаме Свети Прокопий всички селяни, които имат кошери, омесват два обредни хляба. Преди да е изгряло слънцето и преди да са излезли пчелите на паша, отнасят хлябовете на пчелина. Там ги прекадяват с тамян, намазват ги с мед и ги раздават на съседите.
Медът, който пчеларите вземат от всеки кошер, също се прекадява и се запазва за лек през годината срещу бодежи, болно гърло при децата, ужилено място от пчела, оса, стършел и др.
С него се намазват челата на деца, булки и моми против уроки.
В някои райони на страната обредни хлябове, които се приготвят сутринта, се наричат „боговица“ (в чест на света Петка) и „светец“ (в чест на свети Прокопий). Докато стопанките ги мажат с мед и ги прекаждат, пчеларите вземат от всеки кошер по малко от новия мед – за лек и „за питите на зимния светец“ свети Харалампий.
После всички отиват на тържествената църковна служба, посветена на свети Прокопий. След литургията обредните хлябове се раздават за здравето на семейството и на общността, да се роят пчелите в кошерите, а също и за плодородие през годината. В храма се оставя да пренощува осветения мед – смята се, че той притежава изключителни лечебни качества.
На какво е символ пчелата?
В раннохристиянските представи пчелата е символ на Възкресението на Христос, на безсмъртието на човешката душа. В още по-ранните мито-поетични схващания тя символизира трудолюбието, знак е на прехода в годишния сезонен календар, свързва се с поставяне началото на нов аграрен цикъл, има отношение към пробуждането на плодородието в природата. Грижите за пчелите са грижи за здравето, за живота и за благополучието, а медът се възприема едновременно като храна и лекарство, дарени от природата и боговете.
Пчелата е важен ентоморфен мотив в древната иконография. В тракийското ювелирно изкуство често се среща и образът на пчелата – висулки към конска амуниция, намерени в Кралево като инвентар към урново погребение са оформени като като глава на пчела в долната и с розета в горната част. Семантично представена пчелата е символ на Богинята майка (критската богиня, Деметра, Артемида Ефеска), чиито жрици се наричат „пчели”, melissai. Тя открива пролетта, намира заспалия бог на растителността и го буди с ужилването си. Поради това се превръща и в символ на възраждането.
Пчелата (melissa) кодира добрата съпруга. Медът, който тя дава, е храна на новородения бог (Зевс), както и всяко новородено се захранва с мед. Той характеризира сладките думи на поета и прорицателя. Медът се използва и като свещена напитка за възлияние и пиене. В Тракия като божество бил почитан Аристей, изобретател на пчеларството. Тъй като заради него загинала Евридика, а за отмъщение Орфей унищожил пчелите му.
Медът от древността се възприема за лечебен. Древните вярвали, че медът притежава тайнствена лечебна сила – смесвали го с отвара от билки и го пиели при най-различни болести. Медът за тях е бил магически, използван е като панацея за всички заболявания и болежки по тялото.
Медът е смятан едва ли не за единственото средство, което може да осигури дълъг и активен живот – великите мислители от древността го наричат “еликсир за здраве и дълголетие”.Математикът Питагор (живял през 6 век пр. н.е.) бил убеден, че е достигнал дълголетието си благодарение на вегетарианската храна и постоянната употреба на пчелни продукти.
Друг знаменит мислител – Демокрит (4-5 век пр. н.е.), също свързва близо 100 годишния си живот с консумацията на мед. Знае се, че и бащата на медицината – Хипократ (живял около 90 години) обожавал меда и го използвал широко в практиката си. В своите трудове той описва меда като полезно лекарство за отхрачване, укрепване на силите и здравето, и обеззаразяващо средство.
Първите научни данни за меда и медните продукти, като цяло, са наследство от Аристотел (считан за бащата на зоологията, живял през 4 век. пр. н.е.). Според него всички пчелни продукти имат лечебни свойства. Той описва хранителните и лечебните им качества и свойства и дава сведения за наличието на силни естествени антибиотици и редица други полезни вещества. Аристотел пръв препоръчва прополиса за лекуване на рани.
Както в “Илиада”, така и в “Одисея”, Омир нееднократно споменава мед и полен. Медът и медената вода изиграват забележителна роля през древните Олимпийски игри в Гърция. Те са се използвали както за храна и вода, така и за грижа за кожата и тялото по време на игрите.
В различните етнографски райони се правят курбани за здраве и плодородие, организират се общи празнични трапези. Пеят се обредни песни, извиват се кръшни хора – масовият характер на веселбата носи характера на претворена магия, пряко свързана с жуженето на пчелите в кошера и колкото по-шумно е празненството, толкова по-голямо ще е изобилието.
Църква Свети Прокопий
Единствената църква в България, която носи името на Свети Прокопий, се намира в кюстендилското село Стоб, в местността Църквището (в непосредствена близост до прочутите Стобски пирамиди). Тя е изградена през 1393 г., за което свидетелства годината, изписана върху камъка, пренесен от разрушената стара черква и вграден в северната стена на новата. Църквата “Св. Прокопий” е еднокорабна, с обшит от дъски полусвод. Намира се в непосредствена близост до Стобските пирамиди. Има триреден иконостас. На северната външна стена е вграден каменен кръст, където е обозначена годината на съграждането на храма.
В онези времена турците недоволствали от факта, че черквата се е издигала източно над селото и била над техните къщи. Тогава по тяхно настояване черквата била разрушена. За да се изгради нова черква през турско време, трябвало да има разрешиние от султан. Трима българи отишли в Цариград и измолили разрешение от султана. Веднага след тяхното завръщане е започнало изграждането на храма на днешното му място. Жителите пренесли камък по камък старата черква и построили новия храм. През 1860г. тя била готова и осветена. Олтарният стол е преместен от старата черква.
Св. Прокопий, чието име носи черквата е защитник на младоженците. Интересен е и факта, че на бъдещите младоженци, които посещават черквата, за да им чете свещеника, 90 % от желанията им се сбъдват.
Черквата е обявена за паметник на културата.
Легенда
Легенда разказва, че още преди турско робство тук е имало голям храм, построен на високото, за да може да се вижда от цялото Рилско корито, а пък да има гледка към цялата котловина. След нахлуването на турците святото място било опожарено, но хората продължили да го почитат.
Свети Прокопий е обявен и за покровител на Шумен. На 9 юли 1821 г. е било замислено клане на българското население. Вечерта на 8 юли – в деня, в който се чества паметта на мъченика, придошъл невиждан порой и много хора се издавили. Страх обзел турците, които повярвали, че това станало по Божия гняв и се отказали от намеренията си. Оттогава Прокопий се почита като покровител на града.
