На 7 юни Българската православна църква почита паметта на Света мъченица Валерия. На Св. мъченица Валерия освен имен ден на Валерия, празнуват и Валери, Валя, Валерий.
Защо на този ден се чества имен ден на Валерия? Каква е историята за Света Валерия:
Историята разказва, че Света Валерия се ражда в град Кесария, Палестина, по време, когато идолопоклонството и жертвоприношенията все още се практикуват. Заедно с приятелките си Мария и Кириакия, светицата решава да се откаже от фалшивите идоли и да се противопостави на езическите обичаи. Младите жени бягат от града и се посвещават на строг пост и молитва към Бог, с надеждата да засилят принципите на християнството. Скоро обаче са открити и принудени да се откажат публично от вярата в Христос, за да запазят живота си. Те обаче отказват и са наказани с екзекуция. И така на този ден се празнува имен ден на Валерия.
Католическата църква също има канонизирана светица на име Валерия. Нейната памет също се чества на 7 юни. Тя е известна като света Валерия Миланска. Била родена в Милано, и е убита от войници, защото е помагала при християнските погребения, след като приела християнството. Тялото ѝ е открито години след нейната екзекуция и е погребано по християнски обичай в катедралата „Свети Себастиян”.
Както повечето християнски празници и днешният е свързан с езически обичай. Това е денят, в който в древния Рим започвала седмицата на честване на Веста, богинята на огъня и огнището, една от най-старите в римския пантеон, подобна на гръцката Хестия. През останалото време на годината храмът на Веста бил затворени за всички, освен за посветените на нея жени и момичета. Весталките се заклевали да останат девици и поддържали огъня на богинята вечно запален. Имало пророчество, че ако огънят изгасне или бъде изнесен от храма, бедствие ще сполети Рим.
Правилата, които спазвали весталките били също толкова строги и доста подобни на тези, изпълнявани от по-късните християнски монахини.
Весталките започвали да служат на богинята на възраст между 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години, след което напускали храма и можели да се омъжат. Весталките в централния храм в Рим били избирани след строг подбор от семействата на римските пaтриции. В първия ден на всяка нова година огънят на Веста се гасял ритуално и се палел наново.
С налагането на християнството в Рим, култът към Веста бил един от първите, срещу които били приложени гонения. Храмът бил разрушен, а огънят на богинята, угасен. Ранните християни се страхували от весталките и техните магически сили и женски тайнства. Преди това весталките имали специален статут в римското общество, като дори императорът не можел да наруши целомъдрието им и физическата им неприкосновеност.
Те притежавали множество привилегии. Можели да освобождават роби. Да помилват престъпници. Думата им се считала за свещена и неоспорима истина при съдебни дела. Освен това били единствените жени в Рим с право на глас.
Какво означава името Валерия?
Името Валерия има латински произход, като е възможно да произлиза от valerius, родово име от valeo, означаващо „силен съм“; от valere- „който има стойност“ или от латинското valens- „здрав“. Валерия носи енергията на оптимизъм, общителност и самостоятелност. Това име дарява на притежателя си бодрост и увереност в постигането на всяка цел. Действията на Валерия често са непредвидими, а капризният характер е обичаен за жените с това име. Импулсивността им се отразява и в работата им, затова е добре професията и хобито им да са свързани.
На днешния ден не се чества само имен ден на Валерия. На този ден църквата почита и Св. Теодот. Той живял в Анкира, днешна Анкара, по времето на император Диоклетиан. Тайно изповядвал християнски религиозни убеждения, скришом прибирал телата на убитите християни и ги погребвал. Когато управителят разбрал, че свети Теодот извадил телата на седемте девойки-мъченици удавени по негова заповед,, той хвърлил светеца в тъмница, подложил го на зверски мъчения и го убил чрез посичане с меч.
История за Св. Теодот:
Освен имен ден на Валерия днес се почита и Свети Теодот, родом от Галатия в Мала Азия, пристигнал на остров Кипър в края на трети век, за да проповядва Христос. Неговите думи и примерен живот впечатлили езичниците, които масово се обръщали към Господа след неговата проповед. Така Теодот бил поставен за епископ на град Киринея. Той управлявал църквата много години и не се страхувал от мъчения и смърт, докато проповядваше Христос.
По време на управлението на император Ликиний, който бил жесток гонител на християните, областният управител Савин заповядал да бъде доведен пред него епископът. Теодот, като научил за заповедта, не дочакал пратените за него, а сам се явил пред управителя.
„Аз съм този, когото търсиш,“ му казал той. „Не се крия, а дойдох да проповядам истинския Бог.“ Управителят заповядал да бият епископа с ремъци и му казал: „Виждаш ли какво ти докара твоята дързост?“ На което Теодот отговорил: „Ако бяха отворени духовните ти очи, щеше да разбереш какво ще ми донесе това, което ти наричаш дързост. Но понеже си сляп, аз не усещам мъченията, защото радостта на душата ми превъзмогва телесната болка…“
Управителят казал:Ти не можеш да ме измамиш. Аз ще те мъча дотогава, докогато признаеш силата на нашите богове, защото аз имам власт над тебе.
– Тия заплахи не ме смущават – отвърнал светият епископ, – защото служа на Бога, Който може да ми помогне сред страданията. Управителят заповядал да стържат страдалеца с остри железни куки. Св. Теодот търпеливо понасял мъченията и се молел. След дълги изтезания той бил отведен в тъмницата. Подир няколко дни управителят отново го повикал. „Аз мисля – казал му той, – че първите страдания ти доказаха пустотата на твоя Бог и че не трябва да прибягвам до нови изтезания. Сега ти ще се поклониш на нашите богове.“ – Аз съм готов да страдам още – отговорил св. Мъченик, – понеже моето упование на Господа е непоколебимо. Управителят заповядал още повече да засилят мъченията, като все се надявал да сломи твърдостта на св. Теодот.
Но епископът продължавал спокойно да се моли. Забравяйки собствените си страдания, той молел Бог да дарува мир на Църквата и тъэрпение на гонените християни. Мнозина от присъстващите като видели неговата твърдост, разбрали истниския Бог. Тогава управителят заповядал да отведат Теодот в тъмницата. Скоро след това император Константин като победил Ликиния, заповядал да се прекрати гонението и да се освободят християните, затворени в тъмници заради вярата си в Христа. Св. Теодот бил освободен. Като поживял още две години като епископ киринейски, той се поминал.
Какъв е смисъла и значението на именните дни:
Именните дни са празници, свързани с имената на светии, които са почитани в християнската традиция. В православната и католическата църква, всеки ден от годината е посветен на един или повече светци, и хората, които носят техните имена, честват този ден като свой имен ден.
Именните дни са начин да се почетат светците, които са се отличили със своята святост, вяра и дела. Те служат като примери за подражание и духовни наставници.Именните дни са дълбоко вкоренени в културата и традициите на много народи, включително българите. Те служат за укрепване на социалните връзки и за поддържане на културната идентичност.
Именните дни са специални празници, които се отбелязват от хора с определено име. Тези дни обикновено са свързани с религията, тъй като много имена произхождат от светци или библейски фигури. Смисълът на именните дни е да почетем тези личности и техните добродетели.
В християнските култури, именните дни често се свързват с традицията да се кръщават деца с имена на светци, вярвайки, че те ще осигурят защита, насоки или други благословии. Когато празнуват своя имен ден, хората почитат светеца-покровител и търсят неговата подкрепа в живота си.
Освен това, именните дни са повод за събиране със семейството и приятелите. Те предоставят възможност на хората да се съберат, да споделят храна, напитки и приятни моменти заедно. Това е и време за изразяване на обич и уважение към лицето, чието име се празнува.
Именните дни имат духовно и социално значение. Те ни позволяват да почетем нашите предци, да потърсим насоките на светците-покровители и да заздравим връзките със семейството и приятелите.За хората, които носят името на светеца, този ден е специален и личен празник, който е повод за радост, срещи с близки и приятели и приемане на пожелания.
Именните дни се различават в зависимост от културата и традициите на дадено общество. В някои места те се отбелязват по-скромно, докато в други са повод за големи празненства. В някои региони се наблюдава смесване на традиции от различни култури, което ги обогатява.
Именните дни са резултат от исторически и културни процеси, които се променят и адаптират с времето. Те обединяват религиозни и светски елементи и често са повод за семейни събирания, празненства и обмен на подаръци. Въпреки разнообразието и сложността им, именните дни продължават да бъдат важна част от живота и културата на различни общества по света.
Честит имен ден на Валерия, Валери, Валя, Валерий! Този ден е изключително важен и значим за вас!
