Посрещането на Великден в манастир е едно уникално преживяване. Усещането да посрещнеш деня на Възкресение не само извън града, но и на някое свещено място, е неописуемо.
В големите манастири в България е още по-вълнуващо, стига да харесвате тържествеността и ритуалността на религиозните обреди, които там се точат от Цветница през цялата Велика седмица, та чак до Възкресение.
Ето няколко идеи за посрещане на Великден в манастир в България:
1.Бачковски манастир
Един от най-старите манастири на Балканите се намира недалеч от Асеновград. Бачковският манастир „Успение Богородично“ е основан в далечната 1083 г. За дългите години на съществуването си е изградил впечатляваща история, показана в неговите музейни експозиции.
Удържал е на неблагоприятните условия през вековете на османско робство и дори е запазил авторитета си на духовен и просветен център. Днес манастирският комплекс включва църквата „Успение на Пресвета Богородица“, храмовете „Св. Архангели“ и „Св. Никола“, както и килийната църква „Вси Светии“.
Една от големите ценности на обителта са нейните стенописи, голяма част от които са дело на прочутия български живописец Захарий Зограф. По Великден в комплекса се стичат множество хора, немалко от които идват тук заради най-голямата негова светиня – иконата на Св. Богородица. Вярва се, че по това време нейната чудотворна сила е най-голяма.
Именно посрещането на Великден в манастир, като този е едно неописуемо изживяване.
2.Рилския манастир
Рилският манастир е един от символите на България. Основан през 10 век от монаха Иван Рилски, днес той привлича посетители от цял свят с уникалната си архитектура и чудотворна сила. Намира се в сърцето на Рила планина, на 20км от град Рила. До него се стига по асфалтиран път.Рилският манастир ще ви очарова още от прага си. Многобройните стенописи, украсяващи фасадата му, ще накарат сърцето ви да забие силно от гордост и възхищение. Гледката на цялата тази красота на фона на величествената планина е неописуема.
След смъртта на Йоан Рилски, негови последователи решават да построят манастир в близо до мястото, на което монахът е живял последните години от живота си. Те избират сегашното място поради две причини – било е много по-защитено и върху терена е имало построена постница.
Така, в периода от 927 до 941 г. Рилският манастир е построен и завършен. Първоначално обителта била малка и доста скромна, но по-късно, през XIV век местният феодал протосеваст Хрельо Драговол променя изцяло облика ѝ.
Тъй като времената вече били несигурни, Хрельо превръща манастира в добре укрепен манастирски комплекс, който да може да устои на нападения.
По времето на протосеваст Хрельо са построени монашески жилищни постройки, малък едноапсиден храм и отбранителна кула. От всички построени по това време сгради, днес е запазена единствено Хрельовата кула.
Още от самото си създаване, манастирът се радвал на подкрепата и на всички български царе, управлявали страната до падането ѝ под Османско иго. Сред най-големите покровители и дарители на Рилския манастир са Иван Александър и Иван Шишман, като от времето на втория има запазен дарителски документ от 1378 г., в който царя дарява много земи на манастирската обител.
Цялата тази подкрепа помага на манастира да се превърне в най-важния духовен и културен център в страната.
Хиляди хора всяка година се стичат да посрещнат Великден тук. Посрещането на Великден в манастир, като този е изключително.
3.Троянски манастир
Троянския манастир е един от най-големите духовни центрове в България, където хиляди поклонници минават всяка година. Намира се в красивия планински район край село Орешак, близо до град Троян. Светата обител впечатлява с изящната си възрожденска архитектура и прекрасната природа, която я заобикаля. Основаването му далеч назад във времето е пряко свързана с чудотворната икона, която и до днес лекува болките на вярващите – “Пресветая Богородица Троеручица”.
Към невероятни изработки в манастира трябва задължително да отнесем позлатения иконостас на главната църква, който е дело на Никола Матеев. Заедно се отличава изкусната работа тревненската художествена школа, на която принадлежи най-старата дърворезба в комплекса – иконостаса на скита “Св. Никола”, както и този на другия скит – “Св. Йоан Предтеча”.
Значителен архитектурен паметник, построен в началото на 1866 г. от майстор Иван от с. Млечево, е уникалната пететажна кула. В нея на първия етаж е разположено съдохранилище. На следващия се намира параклисът “Св. св. Кирил и Методий”. Нагоре следват помещения за живеене, а на върха е звънарницата. През 1898 г. горните нива на кулата са разрушени и остават така близо цял век, когато през 1987 г. са реставрирани по начина, по който са изглеждали навремето.
Освен основните за градежа майсторски елементи, богатата колекция притежава и много отделни изработки. Голяма част от тях са творби на приложните изкуства и занаятите. Има много дърворезбовани предмети, а други се отличават с прекрасен обков. Съхранена е сребърна мощехранилница от 19 в., потир от 1773 г., кръстове, книги, ръкописи и още много други ценни експонати. Посрещането на Великден в манастир си заслужава наистина. А това място ще ви плени.
4.Дряновски манастир
Манастирът „Св. Архангел Михаил“ е най-известната и посещавана забележителност в община Дряново.Дряновският манастир е основан в края на 12 началото на 13в., като първоначално се е намирал на около 2 км. северно от сегашния комплекс. През 14в. манастирът е бил един от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В края на същия век обителта е разрушена от османците и е възобновен на ново място в местността „Голям Свети Архангел“. И този втори манастир споделил съдбата на първия.
За пореден път
е изграден в края на 17в. на мястото където се намира и до днес. По това време са построени съборна църква и една по малка зимна църква „Успение Богородица„. По това време е функционирало и килийно училище. В манастира е имало препис на Паисиевата история, направен през 1783- 1793г.
През 40-те години на 19в. по времето на игумена Рафаил започнало обновяването на Дряновския манастир. Били издигнати жилищните постройки, а в 1845г. е завършен и новия храм. след обновата манастирът притежавал две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и стаи за гости.
Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. В манастирът се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев.
Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В продължение на девет дни четниците устоявали срещу напора на многобройната турска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастира е изгорен, но скоро е възстановен. През 1897г. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, напомнящ за самоотвержната борба на бунтовниците.
Великден е много близо, а посрещането на Великден в манастир, като този е доста предпочитан избор за мнозина българи.
5.Араповски манастир
Араповският манастир „Света Неделя“ се намира на 6 километра източно от гр. Асеновград, край с. Златовръх. Селото е носило името „Арапово“ до 1934 г.
Манастирът е построен край намиращото се там аязмо. Според възпоменателния надпис над западната врата, храмът е построен през 1859 г. Първоначално той е бил подчинен на Мулдавския манастир „Св. Петка“.
Надеждите на асеновградските и пловдивските българи тогава за тази обител са били да даде отпор на така характерната за епохата гръкомания.
Араповският манастир е единственият, строен във времето на османското владичество, без да има по-стари следи от съществуването му.
Манастирският комплекс представлява оригинален архитектурен ансамбъл. Изграден е от двуетажни и 3-етажни жилищни и стопански сгради, разнообразени с еркери и чардаци, обградени от двор, в който е разположена голяма кръстокуполна църква от т. нар. „атонски тип“. В двора се намира великолепна 3-етажна кула, чието построяване преданието свързва с действалия по онова време в региона Ангел Войвода.
Посрещането на Великден в манастир, като този си заслужава.
6.Басарбовски манастир
Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски“ е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово и на 10 км от град Русе. Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. За известно време през XIX в. манастирът останал без обитатели, но през 1937 г. тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и дава ново начало на религиозното средище.
Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. След смъртта си монахът бил погребан в селската църква, но по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите му са пренесени в Букурещ в църквата „Св. с. Константин и Елена“, където се намират и до днес.
Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Пътеката, по която се влиза в манастира, минава през красиво озеленен двор и свършва при кладенец, изкопан от св. Димитрий. Местните хора вярват, че водата в кладенеца е лековита.
В подножието на скалите на манастира се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Оттам по 48 стъпала се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитрий. Вдясно от нея е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г., а до него се намира голямата икона на светеца, изобразен в цял ръст.
По друго каменно стълбище се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант – човекът, който възродил манастира и го върнал към живот през 1937 г. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна експозиция. Храмовият празник се чества на 26 октомври -Денят на св. Димитър.
Посрещането на Великден в манастир е една добра идея за всички вярващи. Това е нашият избор от всички прекрасни български манастири за тазгодишния Великден.
