В българската фолклорна традиция има поговорка за Света Варвара, която гласи: „Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава“.Счита се, че тя е сестра на Св. Никола и е покровителка на плодородието, децата, болестите и птиците. На 4 декември, с празника на Света Варвара, се слага началото на зимините празници в българската народна традиция. От този ден започваме да участваме в празници, свързани с Коледа и Нова година.
По българския календар Декември е дванадесетият месец с красивото име „просинец“. Това е старобългарска дума, която носи в корена си значение „блестящ“, лъчезарен“ и произлиза от индиевропейската дума „бхерать“. Предания по нашите земи разказват, че през декември денят започва да „просиява“, да расте и сияе. В някои региони на България наричат декември Никулденски.
С какво свързваме Света Варвара?
На 4 декември стопанката на дома опича малки питки („къпани питки“), наречени „кравайчета“ за момчета и „куклички“ за момичета. Вари се боб, царевица, жито, леща и се раздават на комшиите за здраве и да омилостивят Шарката. В народните поверия светицата е покровителка на децата и болните и се нарича Баба Шарка. Жените слагали питка, мед и кърпа близо до огнището, за да дойде тя, да опита и да си отиде.
Празникът носи името още „Женска Коледа“, защото само жени и момичета участват в традиционните ритуали. Пременени в нови носии, те обикалят домовете пеят за здраве на стопаните и носят благословение. На този ден се извършават гадания коя девойка за кого ще се омъжи.
Коя е Света Варвара?
Варвара е великомъченица, последователка на християнската вяра, родена през 3 век. Тя е родена в Никодимия, Мала Азия. Има твърдения, че светицата е родена в българските земи, в село Елешница, край Разлог. Младата Варвара живее в семейство на аристократ, била е изключително красива и баща и решава да я затвори в кула, за да я предпази. Младата девойка има желание да омъжи и успява да измоли благоволението на баща си да я пусне. Така тя се запознава с християни и приема християнската вяра. Бащата е разярен, че тя се отказва от почитта към традиционната религия и нарежда да я накажат. Тогава е имало силно гонение на християни и това улеснило решението му и тя бива обезглавена. Още от тогава се носят легенди, че около гробницата й се случват чудеса.
Празникът Света Варвара в България
В България този ден се нарича с различни имена – Варваринден, Варварица, Варвардан. Православието почита светицата като покровителка на тези, починали от внезапна смърт. Тя пази децата, домашните птици, предпазва от болести, особено от шарка.
Как да влезете във форма за коледните празници?
25 Декември-един от най-големите Християнски празници
Културно богатство на България: Ковачевица и Лещен
Ето какви са обичаите, изпълнявани на Света Варвара:
Трапеза
На 4 декември, домакинята приготвя варива (боб, леща, царевица, пшеница), като всички в дома хапват от тях, за да има благословия за добре реколта на полето. Раздава се на съседите. Жените правят малки питки, намазват ги с мед, захар, петмез и ги дават на децата за здраве. Не се споменава името на болестта, защото се счита, че тя ще те чуе и ще дойде. Не се яде люто или кисело зеле, за да не се ядоса болестта.
Погача
Стопанката слага на трапезата постни ястия, питка с мед, боб, пълнени пиперки, ошав и прекъдява. Трапезата на празника се прекъдява („кадилка“) от най-възрастната жена в дома. Тя взема обредната погача, вдига я високо и я разчупва над главите на хората, за да бъдат високи както посевите, така и децата. В огнището гори голям пън, чиято пепел се използва да се ръси с нея по нивите за плодородие.
Пали се „варварска свещ“ върху хляба. Тя се използва отново в другите две кадени вечери – Бъдни вечер и Сурва. Тази свещ се пази цяла година и се смята, че има магическа сила да помага. Когато стопаните имат трудности, ако вали град, има буря или домашните животни ражадат трудно, се пали и вярва,че всичко ще се нареди.
Птиците
На Света Варвара се извършва ритуал, който се отнася за кокошките. Домакинята им хвърля царевица и изрича: „Яжте, за да се съберете, да не се губите и да не ходите по други дворове“.
За децата
Рано сутрин на кръстопът се събират нечетен брой деца, които носят дърва и малко боб. Запалават огън, варят боба в гърне и когато бобът е готов, изваждат зрънца и слагат на колената си. Подреждат се в кръг и всяко дете трябва да изяде зрънцата, без да ги взема с ръце. Децата и майките прескачат огъня три пъти, вземат дръвце от огъня и си тръгват. Останалите неща се пазят против болести и особено против шарка.
За момите този ден е бил време за гадаене за кой момък ще се омъжат.
Съпътстващи празници през декември са Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (Никулден) на 6 декември. Имен ден празнува Варвара.
Д-р Неделя Щонова: Велико е! Истинско, силно, смислено и разтърсващо … до болка
